Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘изцеление’

Неговата помощ е винаги наблизо

Day by Day

„А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си“ (Марк 5:34).

Не знаем името й. Но знаем нейната трудна ситуация. 12 години живее с кръвотечение. Дава всичките си пари по лекари. Но не се подобрява. Влошава се. Една физически изтощена и социално отлъчена жена.

И въпреки това, вярата й е гигантска – знае, че само да се докосне до Исус и това може да промени нещата. И става точно това – нейният малък жест на вяра й дарява нежната сила на Исус.

Божията помощ е наблизо и винаги на разположение. Но се дава на тези, които я търсят. Бог никога не е пренебрегвал и най-малкия жест на вяра. Никога.

Ден след ден…

Реклами

Смирение, преди изцеление

Day by Day

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви въздига“ (Яков 4:10).

Преди Евангелието да изцели човека, то го смирява, като му показва колко дълбока е нуждата му от Бога.

Ден след ден…

Пълно изцеление

day-by-day

„И така, Исус се спря, повика ги и попита: Какво искате да направя за вас?“ (Мат.20:32)

Те просто извикаха: „Смили се над нас, Господи!“ А Исус чу тази молитва и се спря. Защото Той винаги чува неподправения вик за помощ.

И днес го прави. Просто ни пита: Какво искаш да направя за теб? Какво в живота ти има нужда от изцеление?

Приятели, Бог е способен да ни изцели. Понякога го прави на момента. Понякога го прави постепенно. Но едно е сигурно – изцелява ни напълно.

Ден след ден…

Разбиване

Day by Day

„И който падне върху този Камък, ще се разбие; а върху когото падне Камъкът – ще го смаже“ (Мат.21:44)

Чудила съм се  какво означава да падна върху Камъка, Христос, и да се разбия. Какво точно да се разбие от мен? Няма какво друго да е, освен сърцето ми.

Сърцата ни имат нужда да бъдат разбити – Бог да строши цялата им коравост и студенина. Понякога е нужно да бъдем строшени, преди да бъдем възстановени цялостно. И Христос го прави за нас. Вечната Канара разбива твърдите ни сърца, защото само след голяма степен на „разбиване“ можем да прощаваме така, както Той прощава. Само след пълното ни смирение можем да тръгнем по пътя на изцелението си.

Ден след ден…

Силата на приятелството

post 104

Не знам как се прави дупка в покрив, било той сламен или от слепени с кал керемиди. Но знам, че силата на приятелството е способна да го направи лесно.

Чета историята в Лука 5:18-20 – за парализирания и неговите приятели. Чета (и в другите евангелия) и не виждам някъде да пише, че той ги е помолил да го занесат при Исус. Предполага се, че нуждаещият се от изцеление сам ще предприеме крачки към Лечителя.

Но в този случай приятелите са тези, които променят съдбата на своя приятел. Отнасят го там, където ще получи помощ. Помощ, която те не могат да му осигурят. Помощ, която само Един може да му даде.

Дадох си сметка, че често пъти сме твърде слаби. Твърде изплашени. Сами. Изпълнени със срам. Изгубили сме посоката и не знаем накъде да вървим. Дори не знаем какво наистина ни е нужно.

И тогава…

Колко хубаво би било да се намери приятел, който ще ни отнесе в молитвите си при нозете на Исус.

Нека самите ние също „носим“ приятелите си при Единственият, Който може да им помогне.

Ден след ден…

Красиво възстановена

post 93

Щом нещо се счупи и го изхвърляме.

Явно това е станало част от съвременната ни култура. И има широко приложение – от бързите разводи до купчината парченца от счупена чиния.

В древна Япония, когато са счупили керамичен съд, те го поправяли. Според една легенда, японски шогун бил толкова впечатлен от поправена китайска купа, че си наел японски майстори, които да измислят някакъв по-красив метод за поправка на счупеното. И така възникнала техниката кинцуги, при която поправяли строшените съдове буквално със златен прах. Вместо да се опитат да прикрият пукнатините, те ги правели да изпъкнат в златен цвят.

Тази техника станала толкова популярна, че хората започнали нарочно да трошат керамични съдове, за да бъдат поправяни по този красив начин. Всъщност, поправените съдове ставали по-ценни, отколкото преди. Били смятани за по-красиви, именно защото са счупени.

В нашата култура обществото ни е  пълно със „счупени“ хора, прикриващи белезите си със срам. Дори църквите не са безопасно място, където да се разкриеш и да търсиш изцеление. Затова се опитваме да се „самозалепим“ някакси, надявайки се никой да не забележи пукнатините ни.

И в същото време твърдим, че вярваме в един Бог, Който ни дава сила в слабостта ни, Който ни прави нови творения, Който е Бог на възстановяването и изкуплението.

Запитах се, що за свидетелство даваме, ако казваме, че вярваме в този Бог, но не показваме от какво сме били възстановени?

Истината е, че нашият Бог събира обратно разпилените ни парченца и ги слепва с нещо далеч по-ценно и по-красиво от златен прах – с кръвта на Собствения Си живот. И нямам причини да се срамувам от белезите си – измити с тази кръв.

И още нещо – японските майстори постигнали още една цел със своята техника. Тъй като поправяли съдове от близо и далеч, щом дадена купа била поправена с кинцуги, тя вече не се смятала за корейска или китайска. Оттук нататък тя завинаги се смятала за японска. Майсторът оставял върху нея своя отличителен знак, така че тя вече била позната не според земята, от която идва, а според този, която я е поправил.

Дадох си сметка, че независимо от какво и колко дълго съм била „поправяна“, аз завинаги ще остана НЕГОВА дъщеря.

Ден след ден…

Някой, Който воюва за теб

post 72

Не знаем името й.

Но познаваме най-славната част от съдбата й.

В нашите очи… тя е самотна.

В нейното време… е нечиста.

Цели 12 години… с неспиращо кръвотечение.

Всичко, до което се докосва, става нечисто.

Всеки, до когото се доближи, я отхвърля.

Жени като нея остават сами… напълно сами.

Без някой, който да споделя живота им.

Да се грижи за тях…

И тогава идва Той. Различният. Исус Назарянинът.

Няма да й бъде лесно. Защото трябва да се приближи. Да отиде там, където е нежелана. Да се промъкне сред тези, които я осъждат с погледа си…  от дванадесет дълги години насам.

Няма да е лесно. Но това е шансът на живота й. Не да бъде прегледана. Не да получи лекарство.

А само да докосне… крайчеца на дрехата Му.

И Исус спира. Божествените Му очи забелязват „незабележимата“.

С вниманието Си удостоява „недостойната“.

И тази, която е безименна за нас, вече е наречена „Дъще“.

Защото отдавна има своето място в сърцето на своя Баща – Този, Който воюва за нея.

„А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир“ (Лука 8:48).

Там, където 12 години са отнели грижите за нея, Исус пристъпва и узаконява принадлежността й към Неговото семейство.

В сърцето на всяка жена трепти копнежът някой да се бори за нея, да воюва с цената на всичко. Защо иначе обичаме приказките с принцеси, рицари и дракони?

Дълбоко в себе си жадуваме да принадлежим на някой много по-силен от нас. Някой, Който ще разбута тълпите, само и само да се увери, че сме добре.

И в същото време, ние самите трябва да извървим пътя до Него. Да се преборим с предразсъдъци, хорски мнения и осъдителни погледи… и да протегнем ръка към нашия Спасител.

Защото Той е Този, Който не спира да воюва за нас!

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: