Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Исус Христос’

Нека помним

Day by Day

Една от ужасните болести на нашето съвремие е деменцията. Да забравиш повечето от спомените си и да станеш опасен за самия себе си – можем само да се молим да не преживяваме това.

Но не по-малко страшна е духовната деменция. Тази, при която забравяш своята идентичност.

Според Библията имаме две основни идентичности, които трябва винаги да помним.

1.Родени сме като грешници.

Забравяме това и често сочим с пръст другите, вместо да погледнем навътре в собствените несъвършенства. Трудно ни е също да приемаме градивната критика, която Бог отправя към нас чрез други хора. Подценяваме колко е лесно да бъдем изкушени и сваляме гарда си твърде лесно. Не търсим помощ от Бога така често, както би трябвало.

Всичко това се случва, защото забравяме, че сме грешни.

2.Родени сме отново като деца на благодатта.

Божията благодат първо ни прощава греховете и после ни подарява вечен живот. Но тя прави и много повече от това.

С Божията сила, благодатта ни променя по подобие на Христос точно тук и точно сега.

Да, все още грешното ни естество се проявява, но нашата идентичност не е на грешници, а на оправдани грешници.

Мисълта на Тим Келър е тази, с която искам да ви насърча днес:

Евангелието ни казва, че сме по-грешни и несъвършени, отколкото се осмеляваме да вярваме, но и по-приети и обичани от Бога, отколкото се осмеляваме да се надяваме.

Когато помним кои сме, ще преживяваме пълнотата на християнския живот.

Ден след ден…

 

 

Advertisements

Нашето ВСИЧКО

Day by Day

Когато Христос стане нашето ВСИЧКО, тогава няма да ни липсва НИЩО.

Ден след ден…

Отначало

Day by Day

Дано имаме живот, с който да се гордеем, а ако не ни се получава – дано имаме силата да започнем отначало.

Отначало. Рамо до рамо с Христос.

Ден след ден…

Сърдечно поклонение

Day by Day

Когато опознаете Бог като Творец, ще Му се възхищавате. Когато опознаете Неговата мъдрост, ще се учите от Него. Когато откриете силата Му, ще разчитате на Него. Но само когато си дадете сметка, че Той е вашият Спасител, ще искате да Му се поклоните!

Христос е Спасител. Личен Спасител! Никой друг освен Него не заслужава сърдечното ни поклонение.

Ден след ден…

Все по-силна вяра

Day by Day

„Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римл.4:20,21 нов пр.).

И аз си пожелавам вярата ми да става все по-силна. Нима е лесно? Мисля, че тайната е в това:

Обектът на нашия фокус винаги ще регулира степента на нашата вяра.

Ако гледаме на Христос редовно, това ще прави вярата ни силна.

Ден след ден…

Пришълци на тази земя

Post 585

Нека днес си спомним 11 глава на Евреи, където са изброени няколко човека живели в пътя на вярата преди векове. Не съвършени, но останали в пътя на вярата.

Интересното, което ги обединява е, че всички те „изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята“ (Евр.11:13).

Наистина понякога се чувстваме като пришълци с нашата християнска вяра, защото тя влиза в конфликт с порядките тук на временния ни дом.

Когато започнем да се чувстваме доста странно поради вярата си, нека помним следното:

Да обичаме „неудобната“ си идентичност. Вярата ни подарява съвсем нова идентичност. Идентичност, идваща от един нов Цар. Нови ценности. Нов стил на живот. Нови избори. Нека приемем факта, че като пришълци невинаги ще се чувстваме комфортно на земята и хората ще поставят под съмнение нашите избори.

Да бъдем съпричастни към земната култура. Да, имаме нови ценности, но сме призовани да бъдем адекватна част от този свят, за да оказваме влияние. Ние все още приличаме доста на хората около нас и можем да открием допирните точки, чрез които да им служим.

Да помним нашия Пример. Най-добрият пример за Пришълец, живял на земята, е нашия Спасител Исус Христос. „Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал“ (Исая 53:3). Исус много добре познава какво изпитваме поради вярата си и ще бъде с нас на всяка крачка от пътя ни.

Да очакваме нашия по-добър Дом. Да, тук не се живее лесно и приятно, но ние знаем, че това е временното ни пребиваване. Нашият небесен Дом ни очаква, но преди това трябва достойно да изживеем живота тук.

Бог не се срамува да се нарича наш Бог. Нека и ние не се срамуваме да живеем като Негови деца.

Ден след ден…

 

Нашата вяра+Неговата сила

Day by Day

„А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва. Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие“ (Марк 9:24).

Един баща – вярващ и в същото време, борещ се със своето неверие.

Също като нас. Във всички онези моменти, когато искаме да вярваме, но в същото време сме осигурили място в себе си и за неверие. Защо?

Защото когато ни връхлетят обстоятелствата, търсим първо собствената си мъдрост. И се надяваме на собствените си ресурси, или на помощта на хората. Забравяме къде най-напред трябва да обърнем своя зов за помощ.

Христос очаква нашата вяра да потърси Неговата сила още в началото на трудностите.

Не след като сме изчерпали всичко останало.

Не след като никой друг не е успял да ни помогне.

Не след като сме забравили откъде идва помощта ни.

Нека израстваме в познанието, че Бог е напълно способен да ни окаже помощ. И да заместваме съмненията с вяра.

Ден след ден…

 

%d bloggers like this: