Всеки подтик или стремеж към добро е дар от Бога.
Където има истинска вяра, там има искрен стремеж към добро.
Библията ни казва, че дори „демоните вярват и треперят“, но това не е вяра. Това е голо знание, в което нито сърцето участва, нито волята е била подчинена на Бога.
Когато истински вярваме, ние истински следваме примера на Христос да живеем, обичайки и вършейки добро.
Ден след ден…
„Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим“ (Пс.80:19).
Наистина Бог обърна лицето Си към нас, изпрати част от Себе Си в лицето на Христос да живее сред нас и бяхме спасени. Завинаги спасени.
Нека Бог да ви осиява всеки ден с лицето Си!
Ден след ден…
„Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята“ (Ефес.3:14,15).
Бог не признава никакви различия по националност, раса или каста. Той е Създателят на цялото човечество. Всички хора са едно семейство по сътворение и по изкупление.
Христос е дошъл да събори всяка разделителна стена, която сме създали помежду си. И да утвърди свободния достъп на всеки един човек до Него. Всички сме равни пред Него – и по сътворение, и по изкупление.
Ден след ден…
„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син…“ (Йоан 3:16)
Христос приема човешко естество и това Го свързва с човечеството с връзка, която никога няма да бъде прекъсната. През безкрайната вечност, която ни очаква, Спасителят остава свързан с нас.
След възкресението Си, когато се среща с Тома, учениците виждат белезите по ръцете Му, останали там като вечен спомен за безусловната Му саможертва за нас. И ние ще видим тези белези някой ден, и те винаги ще ни напомнят колко ценни и обичани сме.
Ден след ден…
„Онези, които са вършели добро, ще възкръснат за живот“ (Йоан 5:29).
Имаме увереност във възкресението, защото Христос възкръсна!
Не го заяви просто на теория, но наистина гробът Му беше празен на третия ден, както беше обещал.
Нека живеем с увереност във всяко чудно обещание, което Бог ни е дал.
Ден след ден…
„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39).
Наистина е велик онзи четвъртък в човешката история, когато Божият Син се смирява до смърт и приема да извърви докрай пътя Си до Голгота.
Можеше да се откаже. Имаше правото да го направи. Защото хората, такива като мен и теб, с нищо не показаха, че копнеят за царството Му на милост и правда. И днес положението е същото.
Но Бог не действа така, както ние бихме постъпили. Неговата любов винаги е отвъд разума. Христос отива в една градина и отново избира да следва Божията воля, независимо колко болка ще Му струва това.
В онзи четвъртък нямаше нищо велико на земята. Величието беше в Христовото сърце, вземайки решението да пожертва живота Си за едни дребни човеци от една дребна планета!
Днес ще си мисля за това. И ще падна на колене пред това Величие просто да благодаря. И нека не е само днес, но…
Ден след ден…
„…с Неговите рани ние се изцелихме“ (Исая 53:5)
Пълното ни изцеление все още предстои, и когато то дойде, всеки ще знае, че го дължим не на напреднала медицина, а на щедрата Божия благодат.
Ден след ден…
„Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете“ (Йоан 10:14).
Когато обичаш, даваш… Даваш докрай.
Най-великият урок по любов завинаги остава на Голготския кръст.
Покланям се пред тази любов!
Ден след ден…
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен“ (Исая 53:4).
Каквито и товари да носим в живота си, нищо не може да се сравни с тежестта, която Христос пое върху Себе Си, за да ни спаси.
Какъвто и кръст да се налага да носим, той става по-лек, защото Христос носи самите нас през този живот.
Ден след ден…
„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него“ (Пр.14:31).
Исус беше казал, че бедни винаги ще има на земята. Може би защото това е шансът ни като човечество да се учим на милост, съчувствие, щедрост – все качества, нужни за един съвършен свят.
Създадени сме, за да бъдем нозете и ръцете на Христос в този свят. За да отиваме и да докосваме нечий живот.
Ден след ден…
Day By Day 