Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘любов към враговете’

Любов вместо омраза

Day by Day

„Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите?“ (Мат.5:46,47)

Като деца на Бога, ние сме Негови представители на начина, по който живее Той самият. Ако се държим като невярващите хора, как това би изявило Бога? Още повече да Го прославя?

Не е лесно да обичаш хора, които те нараняват по някакъв начин, било то колеги или роднини. Но е удивително, когато заместиш омразата с любов.

Тогава настъпва мир в душата. Мир, който идва отгоре. Неговият мир.

Ден след ден…

Реклами

Ще ми се Исус да не беше го казвал

post 139

Ще ви призная честно. Ще ми се Исус да не беше ми заръчвал да обичам враговете си. Още по-малко да обръщам и другата си буза. Или да дам ризата си, след като са ми взели горната дреха (Лука 6:27-29).

Трудно е да обичаш тези, които са ти сторили зло. В най-лошите си моменти, искам да им отвърна подобаващо. Ако не аз, то някой друг да ги накара да си платят. А в най-добрите си моменти, просто искам да ги игнорирам, да ги отпиша от живота си.

Но си давам сметка, че нито едно от тези действия не е опция за който и да е последовател на Христос. Не става. Както не става да смесваш олио с вода. Колкото и да се опитваш, не се получава. Не е направено от самото начало да се получи. Не може да подхранваш отмъстителност и омраза, а да се наричаш християнин.

Да се оставиш да те ударят и по другата буза означава, че знаеш какво е смирение. Означава, че за теб репутацията не е нещо, което стои непременно на първо място в живота ти.

Да дадеш и ризата си, при положение, че са ти взели палтото, не е израз на глупост, а на щедрост. Явно отдавна притежанията нямат власт над теб и решенията ти.

Смирение, отказ от репутация и притежания – това са все неща, характерни за земния живот на нашия Господ.

Може би именно отношението на враговете ни към нас ще ни научи на тези качества. За да се наричаме ХРИСТИЯНИ в пълния смисъл на тази дума. И да живеем като такива.

Ден след ден…

За трудните хора в живота ни…

post 39

Осъзнах, че винаги ще има трудни хора в живота ми. Те ще ме съдят. Ще ме обезсърчават. Отхвърлят. Ядосват. Плашат. Депресират. Ще поставят камъни на пътя ми. Като черна дупка ще изсмукват силите ми. Плюс това – няма да ги харесвам. Но едно ми стана ясно – Бог ще ги използва, за да стана най-добрата версия на себе си.

Ще перифразирам думите на Исус от Матей 5:43-48:

„Запознати сте със стария записан закон: Обичай ближния си и мрази врага си. Аз пък ви предизвиквам да обичате враговете си. Нека извадят наяве най-доброто от вас. Ако всичко, което правите, е да обичате обичливите, нима очаквате бонус? Всеки може да го прави това. Ако просто поздравявате онези, които поздравяват и вас, медал ли очаквате? Всеки средностатистически грешник прави това. С една дума, казвам ви: Пораснете. Вие сте граждани на царство. Живейте като такива. Изявете идентичността, с която Бог ви е създал.“

Осъзнах, че винаги ще има трудни характери около мен. Както Мойсей си имаше Фараона. Илия си имаше Езавел. Давид си имаше Саул. Йоан Кръстител си имаше Ирод. Дори Исус си имаше Юда. Ако Бог ще ме оформя в личността, която желае да бъда, със сигурност по пътя си ще срещам надутковци, мърморковци, злобари, завиждащи, използвачи и т.н. Всеки един от тях ще ми помогне да развия качества, които Бог цени особено – толерантност, търпение, готовност за прощение, сила на характера, издръжливост при трудности, опит да се поставиш в „обувките“ на другия, да бъдеш съпричастен, никога да не спираш да опитваш, да се хващаш за всяко малко добро, да не губиш надежда.

И това, което често ме отрезвява, е осъзнаването, че аз съм  трудния човек, когото Бог изпраща в живота на другите, за да ги оформи в най-добрата им версия. И аз наранявам. Обезсърчавам. Осъждам. Подлудявам хората около себе си.

Надявам се да са благосклонни и те към мен…

Както Бог е благосклонен към всички нас.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: