Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘мир’

За по-спокоен живот

Day by Day

„Мир ви оставям. Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27).

Странно е наистина, че всеки иска мир в света, но дали правим нужното, за да имаме мир в собствения си вътрешен свят? Там, под нашия покрив? В нашето сърце?

Едно от нещата, които Христос ни остави с идването Си на земята, беше мирът. Неговият мир. Изключително ценен, за да живеем по-спокоен живот.

И колко е важно не само да го имаме за себе си, но да го сътворяваме и за другите. Да бъдем миротворци.

Ден след ден…

Advertisements

Най-важната вест

Day by Day

Най-важното събитие, разделящо историята на две. С най-важната песен, звучала някога. С най-важната вест, предавана на човеци.

„Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (Лука 2:14).

Слава…

Представете си какъв би бил света, ако всеки човек възхваляваше Бога. Ако се откажем да отдаваме слава на творенията и започнем истински да славим Твореца.

Мир…

Представете си отново какъв би бил света, ако всеки човек живееше в мир с Бога. Когато имаме мир с Бога, тогава имаме и мир в себе си. Не защото сме силни, или мъдри, или знаем какво ни чака в бъдеще, но защото имаме близки отношения с Този, Който владее над всичко.

Имаме проблем с погрешната слава и с липсващия мир. Но ангелите ни поднесоха добрата вест:

„Роди ви се Спасител!“

Ето това е повод за празнуване!

Ден след ден…

Нека ги въвличаме в нашия мир

Day by Day

„Мир ви оставям. Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27).

И днес може да ви се случи хората около вас да са криви, изнервени, дразнещи и нелогични. Не е нужно да отивате на тяхната честота.

Нека не позволяваме на хората да ни въвличат в техните бури; нека ги въвличаме в нашия мир.

Ден след ден…

Мирът е Личност

Day by Day

„Молим се самият Господ на мира да ви дава мир винаги и по всякакъв начин. Господ да бъде с всички вас“ (2Сол.3:16).

Мирът не е чувство. Нито място, до което да достигнем. Мирът е Личност. Докато имаме Христос в живота си, никой не може да ограби нашия мир.

Ден след ден…

 

Потенциал за добро

day-by-day

В момента чета книга за войната в Босна. Била съм на 18 години, когато този ужас в Сараево се е случвал толкова близо до нас. Нямам спомени да съм осъзнавала колко тежко е било положението там.

И днес повече от всичко благодаря за това, че все още живеем в мирна обстановка. И имаме свободата да правим нещата, които обичаме. Мирът е една от най-ценните ни привилегии.

По време на война всичко е различно. Книгата е пълна с интервюта на хора, които са се превръщали в съвсем други личности във времето на шок и стрес. Защото както пише авторът:

„Такава е човешката природа – кървава. В нея се борят две еднакви половини – тъмна и светла. Зависи кой механизъм ще бъде задвижен.“

Да, не можем да избягаме от факта, че в нас има потенциал за добро и за зло. Без Бог в сърцето си, всеки от нас може да бъде чудовище в даден момент. И обратното – можем да бъдем носители на най-възвишеното добро.

Моля Те, Господи, задействай всеки ден в нас потенциала ни да вършим добро!

Ден след ден…

Няма място за безпокойство

Day by Day

 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Филип.4:6,7).

Знам, че понякога е много трудно. Но какво са нашите „планини“ за един Бог, Който премества планините?

Каквито и трудности да се изправят на пътя ни, нека не позволяваме на тревогата да ни завладее изцяло. Защото безпокойството в сърцето е знак, че нещо не е наред във вярата ни. Спрели сме да вярваме, че Бог може да оправи нещата. А мирът в сърцето е знак, че вярваме в Божията грижа, която е навсякъде около нас  – точно като въздуха.

Нека Божият мир наистина владее напълно в сърцата ни.

Ден след ден…

Можеш да си силен, когато си безпомощен

post 91

Някои от вас са били там…

Там, където безпомощността е тази, която се мъчи да те сломи.

Освен ако не потърсиш сила, по-голяма от твоята…

Лежим със сина ми в болничното легло. Не е страшно лежането. Страшни са мислите, които минават през главата ти. Защото зърваш думи от документацията, приложена по твоя случай. Думи, за които нищо не си чувал преди. И после ги проверяваш онлайн. И четеш. И четеш…

И тогава те залива безпокойството. И мен ме заля. Но си дадох сметка, че в този момент нямам нужда да се предам на тревогата. Нямам нужда да се чувствам слаба. Нямам нужда да ме сломява безпомощност.

Това, от което имам нужда е да потърся сила, по-голяма от моята собствена. И знам къде да я намеря. Това е безценното знание. А не онова, което изчетох през тези дни.

Имам нужда да се свържа по-здраво с тази Сила. С моя Бог. Защото на фона на цялата тревожност, която ме заобикаля – в погледи на майки и деца – на фона на неизвестността, докато очакваш да чуеш някаква конкретна диагноза – най-малкото, което ми е нужно, е да се свия в безпокойство и детето ми да види това.

Истината е, че имаме велик Бог. Няма равен на Себе Си. Защото няма по-красиво чувство от това да почувстваш мира и спокойствието, там, в болничната стая. Да почувстваш силата, която ти се влива. Тя идва по специален начин след молитва. Идва чрез телефонните обаждания на приятели, които също са се обединили в търсене на сила специално за теб, специално сега – чрез молитвите си. Когато знаеш, че твоята местна църква също търси и призовава Силата заедно с теб. Когато чуваш, че дори приятелите на детето ти са призовали помощ с детските си молитви.

Идва дори, когато виждаш най-близките ти безкрайно обезпокоени, а се оказва, че ти трябва да ги насърчиш да се стегнат и да мислят позитивно.

Имаме велик Бог. Защото всичко, в крайна сметка, е в Неговите ръце. Какво по-сигурно място от това?

Няма равен на Себе Си. Защото те кара да се чувстваш силен, когато си безпомощен.

Ден след ден…

%d bloggers like this: