Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘нов живот’

Вечни инвестиции

Day by Day

„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето…“ (Мат.6:19).

Когато чуем думата „съкровище“, обикновено си представяме сандъче със злато или скъпоценни камъни. А то може да бъде всяко нещо, което привлича погледа ни и предизвиква в нас желание да го имаме във все по-голямо количество. Искаме просто да го трупаме.

Думите на Исус в този стих ни напомнят, че не сме създадени да изпитваме най-голямо удоволствие от временни земни съкровища. Притежанията, земният успех, не са лоши неща, но не са и вечни.

Искам следващия път, когато се вгледам продължително в някое „съкровище“ този стих да изпъкне в съзнанието ми и да ми припомни да не инвестирам време, енергия и средства в нещо, което ще изгние.

Да инвестирам в „съкровища“, които имат стойност в небето и ще бъдат полезни за новия ми живот там.

Ден след ден…

Реклами

Опростени

day-by-day

„В този нов живот няма разлика между грък и юдеин, между обрязан и необрязан, между варварин, скит, роб или свободен, а Христос е всичко и във всичко“ (Кол.3:11, съвр.пр.).

Не знам какви неща ви измъчват от миналото. От времето преди да познавате Христос. Всеки си носи бремето на греховете си и понякога ни е трудно да се разделим с него. Вярваме, че Бог прощава греховете ни, но ние не можем да си простим.

Спомнете си какво ни казва Словото – ние сме ново създание в Исус Христос. Не просто имаме вече нов живот, ние сме съвсем ново създание.

Бог премахва прегрешенията ни надалече. Толкова далеко, колкото е изтока от запада. А що ги захвърли, Той ги и забравя. Това трябва да сторим и ние.

Ние сме опростени хора и трябва да живеем като такива.

Ден след ден…

Песен в нощта

Day by Day

„Но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми, Който ми дава песни нощем“ (Йов 35:10)

Бог, Който ни дава песни нощем…  Толкова много ми харесва този израз, тази поетична картина.

Като се замисля, наистина може да се каже, че живеем в един тъмен свят. Като че ли животът ни преминава в нощ. Много малко са истински светлите моменти. Живеем твърде кратко и твърде трудно. Но няма по-голямо щастие от това, че някъде по пътя си срещаме Бога и тогава чуваме Неговата песен в нашата нощ. Песен, която ни разказва за един по-добър свят, в който има място и за нас. И ще бъдем там един ден.

Сред нашите земни несгоди и болести, чуваме сладката мелодия на вечността.

Днес ви насърчавам да позволите на мисълта за Небето да бъде вашето основание за песен. Нека музиката на един друг свят да развеселява сърцето ви. Мелодията на вечността да вдъхновява духа ви.

Ден след ден…

Една тридневна история: НЕДЕЛЯ (част 3)

post 165

Неделята. В неделята един камък бе преместен. Един гроб се озова празен. Смъртта беше свалена от трона си. Врагът на човечеството – Сатана – беше победен. Ако има нещо, което си заслужава да бъде празнувано в този свят – това е възкресението на Христос! Със него всичко вече е различно – животът, болката, трудностите, смъртта. Всичко се променя, заради тази неделя. Да, вярно е, че животът на учениците не стана по-лесен за тях след възкресението на Исус. Напротив, те продължиха да се крият и да се заключват, когато се събираха. Трудностите за тях не приключиха. Исус, когато се яви пред тях, не им каза: „Е, най-трудното премина вече. Край на проблемите!” Но Той им даде нова идентичност, въпреки грешното им естество. Когато се разкрива на Мария Магдалена рано сутринта в неделя, обърнали ли сте внимание какво й каза:

Иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.” (Йоан 20:17).

Досега Исус ги е наричал Свои ученици, приятели или слуги – тук за първи път ги нарича „Мои братя”.  Какво направиха те за Него последния път, когато ги видя? Изоставиха Го, разбягаха се. Цяла събота тези мисли са ги измъчвали и са се виждали като неудачници, неверници, пълен провал. А Той ги нарича Негови братя. Това, което им донесе неделята беше нова идентичност, основана не на доброто им поведение, защото нямаше такова – а просто дар на благодат.

Досега Исус наричаше Бога само Свой Отец. Сега им заявява: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.” За първи път се изразява по този начин. Което може би означава, че след възкресението, след неделята, те, вие и аз можем да познаваме Бог по начина, по който Исус Го познаваше. Вратата за това е отворена вече.

Неделята на възкресението променя всичко, виждате ли? Дава ни нова идентичност, нова близост с Бога, ново семейство, в което сме братя и сестри, дава ни нещо, за което да живеем и да умрем дори. Дава ни смисъл и цел. Но за да стигнем до неделята, трябва да сме преминали през петъка и събота. Това беше Неговата тридневна история, това е и моята история.

„Съразпнах се с Христос и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен!”

Ден след ден…

Една тридневна история: ПЕТЪК (част 1)

post 163

Петък. Събота. Неделя. Три дена, които промениха човешката история завинаги. Три дена, които променят и моята история.

Петък е. Отвъд стените на Ерусалим стоят три кръста. На двата крайни висят телата на двама престъпника. Средният кръст е празен. Жертвата вече е мъртва и тялото е свалено. На този кръст е закачена табела с надпис: Исус  от Назарет – юдейският Цар.

Как се стигна до това? Как така Исус трябваше да умре? Как този кротък и смирен човек, Който благославяше дечицата, Който беше приятел на отхвърлените, приключи живота си екзекутиран като  обществен враг?

Петък е. Ден на смесени мотиви, тайни събрания и съюзи, политически игри и експлозия от емоции.

Знаете ли, можем да обвиняваме когото си поискаме от всички, които участваха в събитията според библейския доклад. Да, техните действия доведоха до издаването на присъдата за смъртта на Исус. Но нито Рим, нито Пилат, нито главните свещеници, нито фарисеите са виновни за смъртта Му. Виновна е ЛЮБОВТА. Любовта на Бога към нас. Защото сам Исус избра да умре. Решението бе отдавна взето, още при създаването на света. Христос сам избра земния си път.

„Аз давам живота Си за овцете…Никой не ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец” (Йоан 10:15,18).

Това беше петъкът в живота на Христос – един избор да даде живота Си! Да поеме наказанието за нашите прегрешения. За да ни даде шанс – да живеем!

Мисля си, че аз също съм минала през своя петък. Когато реших да умра за греховете си и да вляза във водния гроб на кръщението. Не мога да преживея съботата и неделята, ако не съм преживяла петъка. Ако не съм взела решението да приключа със стария си живот, за да имам шанс да живея напълно нов живот.

Ден след ден…

Разточително нов живот

post 156

Боя се от пропиляното време.

Боя се от напразно изживени дни.

Давам си сметка, че Христос не умря с тази разточителна смърт от Своя страна, та аз да водя един посредствен, необезпокояван и удобен живот.

Боя се, че хората ме наблюдават отстрани, а може никога да не са разбрали, че съм християнка. Или още по-лошият вариант: знаят, че съм християнска, но не са видели нищо християнско в мен.

Да, вярно е, че хората ни следят отстрани и очакват нашите издънки, за да ни посочат с пръст. Не казвам, че е честно, но така стоят нещата. И по телевизията виждаме, че публичността, която християнството получава, е по-често за хора, твърдящи, че са последователи на Исус, а вършат нещо безотговорно или напълно нетолерантно.

Една мисъл на Ганди ме удря със своя словесен шамар: „Обичам вашия Христос, но мразя християнството ви“.

Боли ме. Боли ме, ако хората така и не виждат в мен никакво подобие с Този, за Когото претендирам да Го отразявам.

Осъзнавам, че независимо от колко време познавам Христос – от кратко или по-дълго – за мен автоматично влиза в сила един по-висок стандарт на поведение, за който съм отговорна. И макар че разполагам с необятната свобода и благодат на Божието спасение, аз на всяка цена трябва да отразявам чистотата и правдата на Христос. И никой не казва, че това е лесно. Но тук идва красивото влияние на Светия Дух в живота ни, Който ще ни води по път на истински Христоподобен живот и ще ни възпира от стъпки, нямащи нищо общо с принципите на нашия Спасител.

Обожавам стиховете от Римл.6:1-3 от превода „Вестта“:

„И сега, какво правим? Да продължаваме ли да грешим, та Бог да продължи да ни прощава? Надявам се, изобщо да не е така! Ако сме напуснали страната, където грехът владее, как можем още да живеем в старата си къща там? Или не осъзнаваме, че вече опаковахме багажа и напуснахме това място за наше добро? Ето това се случи при кръщението. Когато влязохме под водата, оставихме зад себе си страната на греха; когато излязохме от водата, влязохме в страната на благодатта – един нов живот в една нова земя! Ето това означава кръщението в Христос.“

Ново създание съм. С ново сърце, нов ум, нова посока. С нова свобода от робството и срама на греха. Получила съм най-големия дар – Божията милост и спасение! И не искам да се окаже, че съм взела подаръка в ръцете си и съм побягнала, оставяйки забравен и пренебрегван Дарителя.

Не искам да пропилея нито ден далече от новата си съдба на подарена правда. Още по-малко да се върна на стария терен.

Посоката ми е нова. Бъдещето ми е ново. Отдавна се очаква от мен да живея като нов човек.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: