Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘отново на училище’

С благодарност към всички наши учители

post 129

 – Географски ширини и дължини. Пълни глупости са това, госпожо! Никога няма да ми потрябват тези неща в живота – заявил уверено четвъртокласникът Кевин на своята учителка г-жа Бъртън.

15 години по-късно… на мисия в Афганистан.

14961374688_989cef2297_o

Кевин Балдуф изобщо не трябвало да бъде дежурен на този караул. Но се наложило да замества свой болен колега. Точно тази нощ талибани открили огън срещу лагера им. Задачата на Кевин била да извика въздушно подкрепление. Проблемът бил, че той още нямал нужното ниво на обучение за тази работа. Но не се предал. Мобилизирал се, взел картата и дал най-доброто от себе си да съобщи точните координати, където се намирали. До тях били изпратени няколко бойни самолети, за да ги спасят. Животът на доста мъже бил спасен в този ден. Кевин получил отличителния медал – Бронзова Звезда.

Именно знанията, които му дала г-жа Бъртън, спасили бойните му другари и самия него в онзи ден. В една от отпуските си Кевин отишъл в началното си училище и с радост открил, че неговата учителка все още преподавала там. И все още на четвъртокласници. Застанал пред нея и нейния клас и заявил: „Госпожо, сгреших с думите си, които ви казах преди 15 години. Искам да ви се извиня. Географските ширини и дължини са нещо много важно. Благодаря ви, че ме научихте на тях.“

Именно тук видях силата на този мъж, не само проявена в бойни ситуации, но чисто в житейски аспект – силата да се смири и изяви своята признателност.

Географските ширини и дължини не са само физически точки по картата. Какво да кажем за всички онези хора в живота ни, които са ни помогнали да открием емоционалните си ширини и дължини. Всички онези учители, ментори, приятели, братя и сестри, пастори, които не веднъж в живота ни са ни давали вярната посока.

За съжаление, човешкото естество бързо забравя и продължава напред. Може би е добре понякога да се връщаме при онези, които са ни дали важен житейски урок и да им кажем, че не сме ги забравили. Че сме благодарни.

Ден след ден…

Реклами

В първия учебен ден

post 73

Помня трепета на ръката й…

Заставаше пред входната врата и плисваше водата… За да пристъпя по мократа диря.

Всеки първи учебен ден започваше така в детството ми. Тогава ми беше смешно, че майка ми го прави с такава посветеност и страх… да не би да тръгна преди водата.

Днес аз съм майката, която изпраща сина си на училище. За шести път. Никога не съм използвала вода. Но за пореден път го изпратих с молитва. С молитва към Този, в Когото принадлежи цялата сила да обгърне детето ми с благоденствие.

Изпратих го с молбата си да бъде закрилян всеки ден – физически и емоционално.

Да взема правилните решения, които са на страната на истината и почтеността, и никога на лъжата и измамата.

Да бъде заобиколен от качествени приятели, с които ще има желание да се стреми към по-високото и по-благородното.

Изпратих го с надеждата да го виждам щастлив в детството му… никога отчаян, никога озлобен, никога агресивен…

Облякох го с майчината си молитва да бъде спокоен и уверен в Божията грижа за него.

И никога, НИКОГА да не губи вярата си!

И да го виждам как израства като добър човек…

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: