Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘оформяне на характера’

Характер за вечността

Day by Day

Веднъж една майка довела у дома детенце с гърбица, за да го запознае със сина си. Предупредила сина си да бъде внимателен с новото си приятелче и да не говори за деформацията на гърба му, защото това е чувствителна тема. Насърчила го да си играе с него като с нормално дете. И докато ги наблюдавала как си играят, в един момент синът й попитал момченцето:

-Знаеш ли, какво има на гърба ти?

Другото дете се притеснило, поколебало се за момент, но още преди да отговори, новият му приятел отвърнал:

– Това е кутия, в която стоят крилата ти, и някой ден Бог ще я отвори и ще можеш да летиш като ангел!

Трудностите ни са тези, които оформят характера ни, а главната цел на този живот е да изградим възможно най-пригодения характер за вечността. Там потенциалът ни ще се разгърне в пълна степен.

Нека и тази седмица постигнем крачка напред в тази задача.

Ден след ден…

Реклами

Доброто дело вътре в нас

Day by Day

„Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос“ (Филип.1:6).

Знам, че имаме всички основания да сме разочаровани от себе си и да се ядосваме на бавната промяна на характерите ни.

Но днес искам да ви насърча: Бог изработва вътре в нас промяна по един съвършен начин, като търпеливо извайва и най-проблемните черти на характера ни. Когато видим крайния резултата след време, ще можем само мълчаливо да се поклоним.

И да благодарим.

Ден след ден…

Изграждане на благ характер

Building character

„Някои майки биха насърчили подобна близост от чисто материални съображения, тъй като Едуард Ферърс бе първородният син на човек, оставил след смъртта си значително състояние, други пък биха се противопоставили на подобна близост от чисто благоразумие, защото, с изключение на някаква дребна сума, състоянието на младия джентълмен изцяло зависеше от завещанието на майка му. Нито едното, нито другото съображение можеше да повлияе на отношението на мисис Дашууд. За нея бе съвсем достатъчно това, че той е приветлив и сърдечен, че обича дъщеря й и че Елинор откликва на чувствата му. Тази нейна позиция противоречеше на убеждението й, че разликата в материалното положение на двама души трябва да ги разделя, но в случая имаше привличане и сходство в характерите. Беше й съвършено чужда мисълта, че хора, които познават Елинор, не биха оценили нейните качества.

            Високото им мнение за Едуард Ферърс не бе подхранвано от някакви особени достойнства в личността или в начина му на общуване. Не беше красавец, пък и човек трябваше да се сближи с него, за да намери държанието му за наистина приятно. В интерес на истината той беше доста стеснителен, но след като преодолееше естествената си плахост, поведението му издаваше открито и любвеобилно сърце. Едуард умееше да вниква в нещата и тази негова проникновеност бе усъвършенствана от доброто му образование. Ала господин Ферърс бе лишен както от някакви особени дарби, така и от амбиции, с които да удовлетвори желанията на майка си и сестра си по отношение на себе си, тъй като те копнееха да го видят като човек с положение, като някой — е, едва ли и те самите знаеха като какъв. В едно или друго отношение жадуваха да го видят като човек с високо обществено положение. Майка му искаше от него да прояви определени амбиции в областта на политиката, да го види като член на парламента или пък в светлината на един от силните на деня. Очакванията на мисис Джон Дашууд не се различаваха кой знае колко от тези на майка му, но междувременно, докато се сбъднат благословиите свише, тя би искала да го види в някое луксозно ландо. Величието на ландата не привличаше особено Едуард. Въжделенията му се свеждаха до семейно щастие в спокойствието на уединения живот.“

В този роман на Джейн Остин, „Ема“, Едуард Ферърс е описан като вежлив, внимателен и любвеобилен. Докато мисис Дашууд цени тези негови качества, собствената му майка и сестра биха искали той да бъде по-издигнат в обществото. Да бъде някой. Да заема висока позиция.

Тази разнородна представа за Едуард най-добре може да се обобщи с Притчи 16:19:

„По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите“.

Въпреки завидното си материално състояние и добро образование, Едуард е запазил характера си чист и неопетнен. Именно това иска и Бог от нас. Да изградим характери, които са благородни, смирени и благи. За да приличаме все повече на нашия Спасител.

Ден след ден…

Гредата в нашето око

Day by Day

„И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?“ (Мат.7:3)

Духовно израснали сме, когато се занимаваме най-вече със собственото си лицемерие и недостатъци, вместо да ги посочваме в другите.

Ако всеки християнин се грижи предимно за подобряването на собствения си характер, общностите от вярващи ще бъдат далеч по-любящи.

Ден след ден…

Израстване в характера

Day by Day

Не е важно да израснем в кариерата си, или в банковата си сметка, или в статуса си – важното е да израснем в характера си, докато сме тук на земята.

Характерът ни е всичко, което ни е нужно след това…

В новия свят.

Ден след ден…

За трудните хора в живота ни…

post 39

Осъзнах, че винаги ще има трудни хора в живота ми. Те ще ме съдят. Ще ме обезсърчават. Отхвърлят. Ядосват. Плашат. Депресират. Ще поставят камъни на пътя ми. Като черна дупка ще изсмукват силите ми. Плюс това – няма да ги харесвам. Но едно ми стана ясно – Бог ще ги използва, за да стана най-добрата версия на себе си.

Ще перифразирам думите на Исус от Матей 5:43-48:

„Запознати сте със стария записан закон: Обичай ближния си и мрази врага си. Аз пък ви предизвиквам да обичате враговете си. Нека извадят наяве най-доброто от вас. Ако всичко, което правите, е да обичате обичливите, нима очаквате бонус? Всеки може да го прави това. Ако просто поздравявате онези, които поздравяват и вас, медал ли очаквате? Всеки средностатистически грешник прави това. С една дума, казвам ви: Пораснете. Вие сте граждани на царство. Живейте като такива. Изявете идентичността, с която Бог ви е създал.“

Осъзнах, че винаги ще има трудни характери около мен. Както Мойсей си имаше Фараона. Илия си имаше Езавел. Давид си имаше Саул. Йоан Кръстител си имаше Ирод. Дори Исус си имаше Юда. Ако Бог ще ме оформя в личността, която желае да бъда, със сигурност по пътя си ще срещам надутковци, мърморковци, злобари, завиждащи, използвачи и т.н. Всеки един от тях ще ми помогне да развия качества, които Бог цени особено – толерантност, търпение, готовност за прощение, сила на характера, издръжливост при трудности, опит да се поставиш в „обувките“ на другия, да бъдеш съпричастен, никога да не спираш да опитваш, да се хващаш за всяко малко добро, да не губиш надежда.

И това, което често ме отрезвява, е осъзнаването, че аз съм  трудния човек, когото Бог изпраща в живота на другите, за да ги оформи в най-добрата им версия. И аз наранявам. Обезсърчавам. Осъждам. Подлудявам хората около себе си.

Надявам се да са благосклонни и те към мен…

Както Бог е благосклонен към всички нас.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: