Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘посвещение’

Христос няма нужда от фенове

Day by Day

Един повтарящ се модел поразява ума ми и ми дава отговор на въпроси, които съм имала (четейки 4-те евангелия).

Около Христос се събираха много тълпи. Хиляди хора. Над 5000, когато се наложи да им осигурява лек обяд – хляб с рибка. И това, което ме порази, е че винаги пред големите тълпи Той казваше по нещо, което ги караше да си тръгват. Да се разотидат.

И сега следва най-интересното. Никога не ги догонваше, за да останат. Не правеше компромис с вестта Си, не я смекчаваше някакси, за да гали ухото на слушащите.

Даже веднъж беше толкова искрен, че им каза право в очите: „Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте“ (Йоан 6:26).

Осъзнах, че Бог винаги е бил търсен в мигове на голяма нужда. И винаги е бил забравян в мигове на благополучие. Винаги е бил следван, ако има някаква изгода. И винаги изоставян – щом се иска посвещение.

Фенове на Христос ще има хиляди по света. Но истинските последователи ще са малко. Защото фенът е точно, както гласи определението в речника: ентусиазиран обожател.

Христос няма нужда от фенове. Няма нужда от фенска страница, която да „лайкваме“. Защото Бог не е нещо, което харесваш. А нещо, което познаваш лично и преживяваш. И ако съм отишла при Него, заради хляба и рибите, Той няма да ме спре, когато си тръгна.

Христос няма нужда от фенове. А от хора, които знаят защо Го следват. И дори, когато става трудно, дори когато редиците им са оредели, дори когато за всички останали „кариерата“ на християнството е западнала – те остават. Защото не просто харесват. А защото Го познават лично и преживяват толкова ценни мигове с Него…

Ден след ден…

 

 

Посветени в спасението си

Day by Day

Могат ли двама души да бъдат по-женени, отколкото са в първия си сватбен ден? Няма такова понятие – по-женен. Сделката е вече сключена. Брачните клетви за изречени и свидетелството е подписано.

А какво става след 50 години? Няма как да са по-женени. Но ако са израствали в любовта си един към друг, непременно са станали по-зрели и по-посветени на общия си живот. В една обичаща се двойка, която ежедневно е развивала любовта си, ще видиш как единия довършва изреченията на другия. Как знае каква храна да му поръча. Защото е превърнал сключената сделка от сватбения си ден в ежедневно преживяване и посвещение.

Дадох си сметка, че същото се отнася и за моята връзка с Бога. Днес не съм по-спасена, отколкото в първия ден, когато повярвах в Него. Заветът е сключен отдавна. Но е абсолютно необходимо да съм израснала в тези наши отношения.

Не е възможно да се чувстваме толкова спасени, че да пренебрегнем ежедневното си посвещение на Бога.

Дано живеем все по-зряло и по-посветено като спасени хора.

Ден след ден…

Няма място за обезсърчение

Day by Day

„Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!“ (Екл.11:1)

Можем да служим на Бога и хората и да не виждаме явни резултати, докато сме живи. Няма място за обезсърчение! Нашият посветен живот има значение и един ден ще бъдем изненадани, когато Господ ни разкрие влиянието, което сме оказвали.

Ден след ден…

С неразделено сърце

Day by Day

„Тогава Илия пристъпи към целия народ и се провикна: Докога ще се колебаете между две мнения? Ако Йехова е Бог, следвайте Го! Но ако Ваал е бог, следвайте него!“ (3Царе 18:21).

Ако сърцето ни е разделено, не можем напълно да се посветим на Бога, нито да се доверим на добрия Му план за нас. Истинската вяра изисква заставане само на една страна.

Ден след ден…

Доволни при всякакви обстоятелства

day by day

„…защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря“ (Фил.4:11).

Един цар посетил градината си рано една сутрин и открил, че всичко в нея е повехнало. Попитал дъбовото дърво близо до портичката, да каже какъв бил проблемът. Дъбът му отвърнал, че е уморен от живота и е решил да умира вече, защото не можел да бъде висок и красив като бора. Борът пък бил угрижен, че не ражда гроздове като лозата. Лозата също решила да се откаже от живота, защото не можела да стои изправена и да произвежда големи плодове като прасковата.

И така царят обикалял, докато не се натъкнал на малка, свежа и усмихната теменужка.

– Е, теменужке, радвам се да видя едно малко, но смело цвете, което грее ярко сред това обезсърчение в тази градина. Ти явно не си засегната от съкрушения дух – казал царят.

– Не, не съм. Зная, че съм малка, но си помислих, че щом съм посадена тук сред големите дървета, явно ти си искал точно това. След като си искал да имаш теменужка, съм решена да бъда възможно най-добрата малка теменужка.

Хората, които осъзнават, че са обичани от Бога и Му принадлежат безрезервно, са се научили да бъдат доволни при всякакви обстоятелства. Неговата воля става тяхна воля. Неговите желания – техни копнежи.

Ден след ден…

 

 

Трудът ви няма да бъде забравен

Day by Day

„Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към Него, изразена в служенето, което оказахте и продължавате да оказвате към хората Му (Евр.6:10, съвр. пр.).

Днес искам да насърча всички вас, които служите във вашите домове, църкви, работни места, приятелски общности, и т.н.

Ако чувствате, че вашето служене е незабелязано и неоценено, помнете, че Бог ви вижда. Времето и средствата, които сте посветили за Него, Той активно ги използва, за да работи в сърцата на хората около вас.

Ден след ден…

 

Нужно е смирение

Day by Day

„Вземете със себе си думи и се върнете при Господа; кажете Му: Отнеми всяко наше беззаконие и приеми благата ни; така ще отдадем благодарствени приноси от устните си“ (Осия 14:2).

Бог не желае да идваме при Него, позовайки се на

нашето минало,

нашия произход,

нашето образование,

нашите постижения,

нашите притежания…

 

Всичко, което очаква от нас е да дойдем със

смирено сърце,

готовност да признаем грешките си,

желание да се посветим,

готови да се променим…

Идването при Бога не изисква лични постижения, изисква смирение!

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: