Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘правда’

Живот в светлина

Day by Day

„И блажен онзи, който не се съблазнява в Мен“ (Мат.11:6).

Ние, човешките същества, сме станали големи специалисти в процеса на отделяне от Бога. Естественото ни сърце е гордо и по навик се отвръща от своя Създател. Когато се изправим пред собствените си постъпки, ние се опитваме да изрежем Бог от картината, за да избегнем вината. Кажете ми, не е ли така?

Но ако се „отървем“ от нашия Исус – нашия единствен източник на светлина – тогава ни чака живот в тъмнина и сенки.

Нека не правим тази грешка. Не сме създадени, за да живеем в мрак.

Нека ежедневно се обръщаме към Слънцето на Правдата и да търсим Неговото прощение – тогава всички сенки ще изчезват.

Ден след ден…

Показал ни е всичко

Day by Day

„Той ти е показал, човече, какво е доброто и какво иска Господ от теб: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог“ (Михей 6:8).

Бог никога не прикрива очакванията Си от нас. Никога не се налага да гадаем как трябва да живеем.

Първо, иска да вършим праведните неща. Честност и почтеност трябва да характеризират живота ни. Във всичките му аспекти.

Второ, да обичаме милостта. Съзнанието, че сме получили незаслужена милост от Бога трябва да ни мотивира самите ние да я проявяваме към другите. Да показваш милост е божествена черта, и тя трябва да стане част от същността ни.

И накрая, Бог иска от нас да живеем смирено с Него. Не изисква грандиозни дела на служене. Просто да живеем смирено в Неговото присъствие.

Ако се стремим да бъдем напълно покорни в основните неща, ще ни се изяснят и по-сложните.

Ден след ден…

Слуги на правдата

day-by-day

„И, освободени от греха, станахте слуги на правдата“ (Римл.6:18).

Преди да станем християни, бяхме роби на греха. Когато приемем Христос, Той ни освобождава от греха, но ние отново оставаме обвързани – този път с правдата.

Нашата свобода в Христос не е свободата да правим каквото си искаме, а свободата да живеем праведно – нещо, което не бихме могли да постигнем, ако сме в греха.

След като сме избрали да бъдем Божи деца, праведният ни живот е нашия ангажимент към Спасителя, нашата почит към Него.

Ден след ден…

Ние винаги ще се изправяме

day-by-day

„Защото праведният, ако седем пъти пада, пак става, докато нечестивите се препъват в злото“ (Пр.24:16).

Често се питам каква е разликата между праведни и неправедни хора, след като и двете групи грешат в едни и същи неща. И си давам сметка, че разликата е в посоката на живота. Праведният човек не иска да греши, стреми се да не греши и ако го прави, то е защото е намалил връзката си с Божията сила, което е нещо поправимо. Винаги можеш да се хванеш за Божията сила и да станеш. Отново и отново. Защото познаваш тази сила. Защото си имал преживявания с нея. Незабравими преживявания. И е нужно просто едно възстановяване на тази връзка, за да продължиш по-успешно пътя си в правдата.

А нечестивият човек? Той греши и остава в злото. Няма глас на изобличение. Няма желание за промяна. Само стремеж към блага и удоволствия тук и сега. И това е личен избор.

Днес искам да ви насърча, приятели, да не се отчайвате, когато броите случаите, в които сте падали, въпреки вярата си. Да, ще падаме, но ние винаги ще имаме силата да ставаме, защото можем да се хванем за ръката на Един, Чиято сила е далеч по-могъща от силата, която ни събаря.

Само трябва да решим – отново и отново да се хващаме за ръката Му. И това е личен избор.

Ден след ден…

 

Нека няма умора

day-by-day

Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем“ (Гал.6:9).

Това е човешката ни слабост. Че се уморяваме. Дори за добрите неща се уморяваме.  Понякога следваме добрата линия в живота си, постигаме много добри резултати и изведнъж се случва нещо, или настъпва умора и сме готови да зарежем всичко.

Знаете ли, понякога дяволът ни оставя съвсем спокойно да си четем Библиите, да си мислим за добри идеи, но когато дойде моментът да прилагаме любовта в действие, тогава започват неговите най-яростни атаки.

Нека имаме в предвид това и да решим в себе си, че няма да се отказваме да вършим добро, колкото и усилия да се изискват от нас. За вършене на добро и правда не трябва да има умора.

Ден след ден…

В дните до Великден (и не само): Въздържание #35

Въздържание #35

Искам да се въздържам  от лъжата – в думи, в жестове, в поглед, в чувствата. Искам всичко, което излиза от мен да е истинско и правдиво.

%d bloggers like this: