Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘призвание’

Най-голямото призвание

Day by Day

„Самият Човешки Син не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора“ (Марк 10:45).

Най-голямото призвание, което някога изобщо можем да имаме, е да сме служители на Христос.

И тази седмица ще помня, че на това съм призвана.

Ден след ден…

Advertisements

Смели Негови сътрудници

Day by Day

Бог никога няма да ни даде призвание, за което не ни  е приготвил предварително.

Ако се страхуваме от нещата, които чувстваме, че Бог иска от нас, то може би проблемът ни лежи не в способността ни, но в пълното ни доверие към Бога и в желанието ни да вършим волята Му.

Днес се моля да бъдем смели Божи сътрудници във волята Му за нас.

Ден след ден…

Не ТУК, а ТАМ

Day by Day

„Господ, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина. Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците…“ (Втор.1:6,7).

Понякога стоим твърде дълго време на едно и също място в живота си. Забравяме за целта си. Свикваме със сегашното си положение или просто се примиряваме.

А от нас се очаква да се движим. Да вървим по пътя към крайната ни цел. Да не спираме движението и развитието.

Нека не стоим ТУК, когато Бог ни е призовал да сме ТАМ.

Нека се движим в посоката на нашето призвание.

Ден след ден…

Създадени с цел

Day by Day

Когато се съмняваме, че имаме нужното, за да вършим това, за което Бог ни призовава, това означава, че се съмняваме в творческите Му способности. Бог от самото начало знае за какво ще ни призове и ни създава именно за това.

Създава ни точно по такъв начин, по който ще ни използва за делото Си най-добре.

Нека се доверим на това. Дори да не познаваме и да не разбираме всички детайли на нашето призвание, можем да благодарим на Бога за Неговия план за нас.

А когато дойдат съмнения, може да се молим с тези думи: „Господи, може и да се съмнявам в себе си, но в Теб – никога! Нека Твоето съвършенство покрива всичките ми несъвършенства!“

Ден след ден…

Всеки по нещо

day-by-day

Понякога забравяме колко важно е всеки от нас да дава своя принос в живота на църквата си. Да бъде полезен с дарбите си за разширяване на Божието царство.

Виждаме видимо справящите се и надарени личности в нашата общност и си казваме, че те имат специалното Божие призвание да работят в Божието дело. Но истината е, че всички ние сме призовани. Няма нито един, който да не е получил своя призив.

Бог не търси някой, който да прави всичко. Той иска всеки да направи по нещо!

Ден след ден…

Без отклонение

Day by Day

„Стъпките на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя Му“ (Пс.37:23).

Много често хора, които нямат цел пред себе си и не следват своето призвание, се опитват да ни разубедят да следваме нашите цели. Случвало ли ви се е? Роднини, колеги, приятели се опитват да ви убедят колко погрешен път сте си избрали. Особено когато това се отнася до вярата.

Но вие и аз знаем за пътя на праведния човек. Знаем Кой оправя стъпките му и как Божите обещания се изпълняват в живота му. И Божието благоволение е това, което има смисъл да имаш в пътя си.

Никога не позволявайте неверието на останалите да събаря вашата вяра! Да ви отказва от вашите мечти. Да ви отклонява от вашия път.

И днес ако чуете обезсърчителни гласове, игнорирайте ги, и настройте слуха си отново на вълните на Единствения глас в ефира, който умее да ни води към прицелната ни точка.

Ден след ден…

Истината поваля страха

post 177

Забелязала съм, че малките деца се страхуват от изкривените огледала. Тези, които те показват в изопачена форма и размер. Но възрастните просто се смеем на образа в тях. Защото знаем, че е илюзия и няма нищо истинско в отражението там.

Дадох си сметка, че страховете ни са като изкривено огледало. Отразяват обратно към нас една илюзия.

Страховете ни са тези, които ни разсейват по пътя към целите ни, карат ни да се съмняваме в потенциала си и притъпяват страстта ни за вършене на нещата. Бог ни е създал с възможности да извършим наистина велики неща в този свят, но неговият враг идва с най-силното си оръжие да ни отклони от Божия призив – страхът.

Страхът е попречил на много компании да стартират.

На много книги да бъдат написани.

Заглушил е  добри свидетелства, за да не бъдат изказани на глас.

Отчуждил е десетки семейства.

Приковал е на едно място хиляди хора, за да не направят крачка напред.

Страхът може да бъде мощен звяр. Колкото повече го подхранваме, като вярваме на лъжите му, толкова повече сила му даваме. Как ще му устоим?

С ИСТИНАТА. Защото ИСТИНАТА го поваля на мига.

„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филип.4:8).

Можем да се фокусираме на онова, което е истинно, докато ИСТИНАТА замести страховете ни. Следващият път, когато усетим, че сме се забатачили в негативни мисли и страхът мощно расте в нас, съществено важно е да си напомним онова, което е истинно.

Защото не бива да позволим на страховете си да ни отделят от призванието, което имаме за този живот. Нито да спираме да се движим по пътя на дадената ни от Бога посока.

Ден след ден…

%d bloggers like this: