Не с нашата сила

„И заради Христос се радвам на слабостите си, на обидите, на трудностите, на гоненията и на големите проблеми, защото именно когато съм слаб, съм наистина силен“ (2Кор.12:10).

Всички сме имали слаби моменти, когато сме оставали безсилни. Молили сме се, вярвали сме, но нищо не се променило. Но знаете ли, добрата новина е, че Бог не очаква от нас да бъдем винаги силни. Не ни дебне да ни намери в нашата слабост и да ни каже: „Какво ти става бе, човек? Къде ти е вярата?“

Именно в нашата слабост Христос идва със Своята специална сила, и ни показва за пореден път, че на тази земя не сме сами и не можем да се справим сами.

Божията ръка и силата в нея е винаги на наше разположение, когато този свят ни притиска с неуредиците си. Когато нашата естествена сила не е достатъчна, но ни трябва свръхестествена сила.

Ден след ден…

Реклама

10 минути молитва

„Не се тревожете за нищо, а винаги чрез молитва, молба и благодарност представяйте нуждите си пред Бога“ (Филип.4:6, съвр.пр.).

Безпокоенето, недоволството, мърморенето е безрезултатно в сравнение с 10 минути, прекарани в молитва за проблема.

Ден след ден…

Той ще ни подпре

От нашия Аспарухов мост във Варна толкова много хора са скочили от ръба му право към смъртта, защото не са намерили изход от отчаянието си. Ако само са знаели, че когато си на предела на силите си можеш да скочиш не към смъртта, а в прегръдката на Исус…

„Възложи товара си на Господа и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният“ (Пс.55:22).

Защото Христос винаги ще има всичко, което ни е нужно на тази земя. Силата Му ще ни помогне да преминем през трудностите на този живот, а обещанията Му ще ни отведат към вечния живот в Новия свят.

Можем да Му възлагаме грижите си, а Той знае как да ни подпре.

Ден след ден…

Просто да поседим…

Сигурна съм, че сте го преживявали – в изключително трудни моменти понякога дори не знаем за какво и как да се помолим. И за себе си съм разбрала, че няма проблем с това. Напълно достатъчно е да седна пред лицето на Исус и да помълча. Без да давам предложения. Без да предлагам решения. Просто да Му предам съкрушеното си сърце и сълзите си. И е красиво това, което е обещано в Библията – че в такива моменти Светият Дух отнася до небето неизговорените ни молитви с правилните им думи.

И знаете ли, точно това ме е изумявало – че дори без да съм казала и думичка, пак Божият мир нахлува в сърцето ми. Сякаш Той ме е чул. Разбрал ме е. И е поел нещата в Своите ръце.

Насърчавам ви, дори когато ви е много трудно, когато не намирате думи за молитва, просто да поседите в присъствието на Христос.

Защото Той ще поеме товара ви.

Ден след ден…

Близо до Него по всяко време

Както студът ни привлича към огъня в печката, така и трудностите ни привличат по-близо до Бога.

Едно от положителните неща в цялото това преживяване през изминалата година беше, че се приближихме по-близо до Бога. Колко хубаво би било да стоим близо до Него, не само когато ни е трудно, но по всяко време.

Ден след ден…

Той е по-голям от нашите трудности

Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“ (Марк 10:27)

Понякога сме като 10-те шпиони от Стария Завет, изпратени да разгледат предварително Обещаната земя, които виждат предимно гигантските размери на трудностите и колко невъзможно е те да се преодолеят. А всъщност сме призовани да бъдем като останалите двама – Халев и Исус Навин – които видяха същите гиганти, но не бяха забравили гигантските размери на своя Бог.

Позитивно настроеният християнин не отрича съществуването на трудностите, но не забравя, че Бог е по-голям от тези трудности.

Ден след ден…

Само Бог притежава последната дума

Когато вкореним вярата и живота си в Бога и Неговото Слово, ние заставаме на страната на благословения живот, независимо от обстоятелствата.

Живеем в болен от грях свят. Естествено е да се случват ужасни неща. Но трудностите и тъмните места по картата на живота ни нямат последната дума. Този свят не притежава последната дума. Само Бог я притежава.

Ден след ден…

Вярата вижда Бога…

„Оставете всички свои грижи на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петр.5:7).

Нормално е да чувстваме безпокойство, но не е нормално тревогите да са преобладаващите мисли в ума ни.

Безпокойството вижда проблемите. Вярата вижда Бога, Който може да се справи с всички тях.

Ден след ден…

Спасителният Фар

Наименуват ураганите с женски имена. С нежни женски имена. Сякаш това ще смекчи опустошителната им сила.

Но не всеки от нас иска да именува ураганите, които го връхлитат. Понякога, защото не знае как да ги именува. Така и не разбира каква точно е бурята, която го е застигнала, и защо се е появила от нищото в яркия слънчев ден. Друг път, просто не искаме да именуваме проблемите си, защото не желаем другите да узнаят за тях.

Дадох си сметка, че понякога Бог успокоява бурята в теб, но понякога успокоява теб пред лицето на бурята.

Понякога успокоява бурите – но много често бурите вилнеят, а Той успокоява страховете ни.

И знаем, че някъде, някъде там над облаците светлината никога не е спирала да свети.

Има мълнии, които разкъсват небето на две. Може би, за да ни позволят да видим Бог по-отблизо през процепа. Да Го видим и да си спомним обещаното – че Той ще бъде нашият Фар, който ще ни осигури безопасното връщане на брега.

Може би Бог допуска бури в живота ни, за да продължим да си спомняме и да обичаме спасителния Фар, дълго след като те са отшумели.

Ден след ден…

 

 

 

 

Далеч от страховете

Това се случва постоянно…

Чувала съм го разказано от десетки хора.

Когато те връхлита изпитание, когато за миг върху раменете ти се стовари непосилен товар – тогава в ума ти изниква утешителен библейски стих, или ред от любима песен.

Как се случва това? Как, когато ти е най-трудно, когато животът ти е разтърсван до основи, в теб се настанява непроменимата истина, че Бог има пълен контрол над живота ти. Именно чрез стиховете, които без да си осъзнавал, си запомнил някъде дълбоко в кътчетата на душата си.

Дадох си сметка, че библейските истини, съхранени в мирно и спокойно време, ще се върнат при нас по време на бурята, за да ни понесат като спасителен сал далеч от страховете и разочарованията. В противен случай те биха ни завлекли много лесно към дъното.

Когато пребъдваме в Словото, тогава и Неговият Автор пребъдва в живота ни.

Ден след ден…