„Много от самаряните в този град повярваха в Исус заради думите на жената, която свидетелстваше за него: „Той ми каза всичко, което съм извършила“ (Йоан 4:39).
Независимо как сме живели, Бог ни среща в нашия път и му дава съвсем нова посока. И от нашите думи на свидетелство, други хора имат шанса да видят Христос.
„Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново“ (2Кор.5:17).
Джон Нютън става християнин, когато буря връхлита кораба му на връщане от Африка. Не може да не сте чували песента „Amazing grace“, която той написва по това време. И ако си мислите, че авторът на такава песен е перфектен нов човек, нещата не стоят съвсем така. Дори вече християнин, Нютън все още работил като капитан на кораб, превозващ роби и занимаващ се с търговия на роби. Години по-късно той променя възгледите си и прекратява тази дейност.
„…старото премина…“
Истината е, че старото не винаги преминава бързо. Промяната на всеки човек се случва с различно темпо.
Останем ли в Христос, обаче, ние винаги имаме шанс да станем нов човек. Ще бъде ли лесно? Разбира се, че не. Но с времето и с Божията благодат, ние ще се променим.
„Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми“ (Откр.3:8).
Всеки нов ден в живота ни е като отворена врата, ново начало. И от нас зависи какво ще видим през вратата: дали ще се открия в същото състояние от вчера, или ще направя малко по-добри избори днес.
Ще бъдем такива, каквито сме днес, ако не настъпи промяна. Трябва да правим най-доброто с живота си всеки ден заради Бога и заради нуждата на човечеството от спасение.
Днес се моля за всеки, който иска да живее според истината.
Понякога е толкова трудно да се изправим срещу истината за себе си и за живота си. Търсим оправдания, крием се от очевидното, но знаем, че рано или късно трябва да се изправим срещу всичко това.
Господи, помогни на всеки, който има нужда да тръгне по истинския път на промяната в живота си.
Когато всеки от нас започне да живее в хармония с Божиите принципи, това не носи само индивидуално благополучие. Създава се единство между нас и Бога, и между нас самите. И крайният резултат от тази трансформация ще бъде една нова цивилизация, едно ново общество, в което всеки индивид живее според принципите на любовта, насочена към другите.
Евангелието не е просто добра вест за живот в бъдещия рай. То е добра вест за възстановяване на човешката раса в пълния й потенциал. И за всеки от нас възстановяването започва веднага, щом се свържем с Бога, още тук и сега.
Представете си да попаднете в изумително красива къща, с впечатляващ интериор и обзавеждане, но да откриете, че тя не е свързана нито с канализация, нито с електричество. Има ли полза от такава къща? Кой би искал да живее там?
Бог няма за цел да ни промени просто повърхностно – да ни даде просто религия, която да следваме; да внесе просто някаква външна промяна в нас. Той се интересува от достъп дълбоко под повърхността.
Когато Бог говори за промяна, Той говори за местата в нас, които никой не вижда. Там се случва истинската промяна. Там най-вече е нужна тя.
Библейската история не се свежда само до текст и разкази. Тя съществува, за да навлезе в човешкото преживяване и да го промени. Тоест, историите в Библията не са ни дадени, за да се разказват и преразказват, но за да се живеят.
Човек не може напълно да разбере историята на Библията, докато не позволи тя да пренапиши неговата лична история. Това пренаписване се отнася не само до промяна на ценностите и мирогледа, но и даване на нова перспектива за малките детайли от ежедневието.
„Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим“ (Ефес.2:10).
В оригиналния гръцки текст, думата „творение“ е „ποίημα“, която освен това означава и „поема“. Когато един поет твори поемата си, той работи по нея, докато се получи нещо красиво.
По същия начин, спасените хора са Божия поема. Бог не ни оставя така, както ни е намерил. Работи в нас, докато се получи нещо красиво. Докато ние самите започнем да вършим красиви неща. Не само прощава греховете ни, но и трансформира живота ни.
Не винаги сме това, което ни се иска да бъдем. И ние си го знаем. Но не винаги ни се иска да го признаем. И другите го виждат. Но не винаги ще ни го кажат в очите.
Може да сме направили много грешки спрямо близките си хора. Спрямо приятелите си. Спрямо братята и сестрите си в църквата. Спрямо нашия Небесен Баща. Но докато сме живи, имаме времето да поправим нещата. Да се извиним. Да започнем да правим правилните неща.
Все нов ден е нашия шанс да бъдем по-добрата версия на себе си.
Затова ценя изключително Божията благодат. Защото тя ми дава шанса да отворя нова страница. И ако досега съм вършила погрешното, още днес мога да започна да върша правилното. Все още имам време.
„И Йоан тръгна по земите край река Йордан да призовава хората да се покаят и да се кръстят, за да бъдат простени греховете им. Всичко беше точно така, както е записано в книгата на пророк Исая:
„Един човек вика в пустинята: «Подгответе пътя за Господа, очертайте прави пътеките за него. Всяка долина ще се запълни. Всяка планина и възвишение ще се заравнят. Кривините ще се изправят. Неравностите ще се изгладят. И всеки човек ще види Божието спасение.»“ (Лука 3:3-6)
Как се подготвя път за Господа? Защо Йоан Кръстител имаше тази специална мисия да приготвя хората за срещата им с Христос? Защото хората бяха толкова потънали в греховете си, че дори не осъзнаваха нуждата си от спасение. А когато не смяташ, че трябва да бъдеш спасяван, може изобщо да не обърнеш внимание на Спасителя.
Най-големият ни проблем като личности и като общество е проблемът ни с греха. С незачитането на Божия морален закон, от който зависи нашето благосъстояние. И няма как да се освободим от този грях, ако не признаем пред Бога, че сме грешни. Ако не пожелаем промяната отвътре.
Докато чакаме Рождество и тази година, нека осъзнаем нуждата си от промяна. Защото спасението, което Бог ни дава, не е само спасение от вечната смърт, но и начало на трансформацията ни отвътре.