Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘пълноценен живот’

Няма място за посредственост

Day by Day

Не можем да си позволим да живеем посредствено.

Ако вие и аз познаваме Бога и Неговата любов, ако познаваме всичко сторено от Него и всичко, което ни е обещал – не можем да живеем тихомълком без никакви признаци на вярата ни.

Всеки от нас е призован да бъде сол и светлина, да носи влияние, да разказва за своята надежда и да носи надежда в живота на останалите.

Животът е твърде кратък, светът е твърде голям, Божията любов е твърде велика, за да живеем посредствено.

Днес отново можем да направим деня си пълноценен. Бог ще ни напътства в това, щом го поискаме.

Ден след ден…

Реклами

Нека бъдем прощаващи

day-by-day

„…любовта покрива всички грешки“ (Пр.10:12).

Често пъти, ние хората, не помним много добре добрите неща, които ни се случват, но пък удивително дълго време си спомняме всяко зло, което са ни сторили. Като че ли си водим невидима „счетоводна книга“, в която трупаме доклади с грешките на другите.

Но прощението прави нещо изумително с тази книга. Изтрива напълно статистиката. Защото, както ни се казва в 1Кор.13:5, „любовта не държи сметка за зло“.

Може да си мислим, че има някакво особено удовлетворение в това да поддържаме гнева си, да не се отказваме от идеята за отмъщение, но всъщност е точно обратното. Хората, които не прощават, са най-големите губещи. Емоционалното и дори физическо благополучие идват, когато вземем духовната триеща гума и заличим всяка нанесена ни обида.

Прощаващите хора живеят по-удовлетворяващ и пълноценен живот.

Ден след ден…

 

Похвалата от Бога

Day by Day

„…защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога“ (Йоан 12:43)

Ако обикнем повече похвалата от човеците, това ще ни донесе повече страхове и неувереност в живота, защото похвалата от хора невинаги е искрена, нито пък ни мисли доброто.

Лично за себе си съм разбрала, че ако търся одобрението на хората, мога да изгубя от погледа си призванието на Бога за мен. Днес светът не приветства и не хвали нещата, които Бог обича. Напротив, присмива се, омаловажава, дори потъпква ценностите на християнството.

Най-мъдрото за нас е да търсим винаги похвалата на Бога. Единственото, което има смисъл, е да имаме одобрението Му за действията и живота ни.

Ден след ден…

Живот според Неговата воля

Day by Day

„Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля“ (Ефес.5:17).

Знаем ли каква е Божията воля за нас? Опитваме ли се да я разберем за себе си?

Не можем да минаваме през живота, без да сме наясно защо сме тук и какво Бог иска от нас. Колкото по-скоро проучим отговора на този въпрос, толкова по-пълноценен живот ще започнем да водим.

Вгледайте се в способностите си, в силните си страни и молете Бог за отговор: Как точно мога да изпълня волята Ти, докато разполагам със земния си живот, Господи?

Нека живеем живот според Небесните очаквания.

Ден след ден…

Изобилен живот още ДНЕС

Day by Day

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10).

Той наистина за това дойде. За да имаме изобилен живот.

Не живот в къща-мечта. Или да си караме най-нов модел кола. Не. Обещанието Му за изобилен живот отива отвъд материалните блага, които този свят може да ни предложи.

Изобилен живот означава да живеем в пълнота. Независимо какво се случва около нас, ние да участваме в изобилните Божи благословения. Да имаме мир, дори когато наоколо е буря. Да имаме радост, дори когато несигурността не обгръща. Да имаме надежда, когато обстоятелствата са безнадеждни.

Често възприемаме този стих като момент от бъдещето. Но истината е, че Бог ни дава този изобилен живот ДНЕС!

Ден след ден…

Живот, и то пълноценен

Day by Day

Зная, че щом съм приела Христос с вяра, имам вечен живот. И това е знание, което ме отвежда отвъд всички несгоди тук и ми дава спокойствие пред лицето на земната смърт.

Но християнството не е само това – нещо, което ти дава най-добрия начин да приемеш смъртта. Християнството е това, което ти дава най-добрия начин как да изживееш живота си. И това е най-ценното, което съм открила във вярата си – начин да живея пълноценно.

И нещо повече. Истинското християнство е трайна връзка, която имаш всеки ден с един жив Бог. Жив Бог. Това е изумителното в християнската вяра. В мислите си можеш да се допитваш и да чакаш отговор от живия Бог. Това е привилегия, която една Висша Личност дава на всички нас. Привилегия, която променя качеството на живота ни още тук на земята.

Ден след ден…

С отворена врата пред мен

post 158

Уинстън Чърчил веднъж върнал десерт в кухнята с думите: „Липсва му тема“.

Може би е също толкова нелепо да водим живот без тема. Ако трябва да обобщите живота си  с 6 думи, кои ще бъдат те? Това даже си е литературно предизвикателство. Но именно със своите шест думи Ърнест Хемингуей дава отговор, превърнал се в класика: „За продан: бебешки обувки, никога необути“.

Мога да се опитам и аз да намеря своите шест думи. Но ми се струва, че има какво още да изживея и да дам от себе си, преди да обобщавам. А и дълбоко вярвам, че човек не може да даде обективна оценка за живота си. Защото нямаме нужното зрение, за да видим отвъд видимото. Никой от нас не знае в пълнота колко влиятелен или невлиятелен е живота ни. Има ли тема в него или само така си мислим. Още по-малко знаем как ще продължи живота ни занапред. Защото…

Защото си дадох сметка, че ние не сме нито авторите, нито пионките (както смятат някои) в историята на нашия живот. Ние винаги водим живота си в партньорство с нещо или с някой. Има хора, които смятат, че си партнират със съдбата, с обстоятелствата, с кармата си. Аз като вярващ човек съм убедена, че си партнирам с една от двете сили. Това го избирам ежедневно. И няма неутрална зона. Партнирам си или с волята на Сатана, или с волята на Бога.

И ето каква искам да е темата на моя живот: Тя живя с волята на Бога.

Обичам един стих от Откровение:

„Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми“ (Откр.3:8)

Вратата е толкова многообразен образ в литературата. Тя може да е символ на безопасност (заключена врата); символ на потайност (никой не знае какво се крие зад вратата); символ на отхвърляне (затръшната в лицето ти врата); или на почивка (вратата на спалнята ти).

Но в този стих аз виждам отворената врата на възможностите, поставена от Бог пред мен. Врата, която никой не може да затвори. Възможности, които никой не може да ми отнеме. Мога само да се възползвам от тях.

Всеки ден имам неограничената възможност да направя нещо достойно, нещо полезно, нещо добро, нещо благородно, нещо щедро, нещо, според Божията воля. И мога само да се надявам един ден да чуя оценката на моя Бог, точно както е в стиха:

Нямаше много сила в теб, зная това. (Защото си човек, все пак). Но всичко, което имаше, го използва, за да опазиш Моето Слово. И не се отрече от името Ми, дори в трудните мигове.

Моля се да изживея живота си само и единствено в партньорство с Него.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: