Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘разговор с Бога’

Привилегията на прекия достъп

Day by Day

„…защото чрез Него едните и другите имаме достъп при Отец чрез единия Дух“ (Ефес.2:18).

Някои от вас си спомнят времето на стационарните телефони с кабел. Почти не можеше да си осигуриш необезпокоявано говорене, защото телефонът обикновено стоеше в някоя от стаите и щеш, не щеш, трябваше да се говори точно от тази стая. Не можеше и да се движиш където си поискаш, защото кабелът беше с определена дължина. Може би най-голямото неудобство беше, че докато ти говориш, друг не можеше да ползва телефона.

Представяте ли по този начин да се случваше и връзката ни с Бога – ограничена от време и пространство, изчакваща свободна линия…

Не си даваме сметка каква привилегия ни е оказана да имаме пряк достъп до Бога по всяко време и на всяко място. И Бог да изслушва всеки от нас, сякаш сме единствения жител на този свят.

Благодарим Ти, Господи, че достъпът до Теб е свободен и винаги ще бъдеш намерен от нас, когато Те търсим.

Ден след ден…

 

 

Да се молим със сърцето си

Post 1160

Когато се научим да се молим със сърцата си, а не само с устните си, тогава се случва истинския разговор с Бога.

Ден след ден…

Силата на простичката молитва

Day by Day

Молитвата е нещо простичко. Не бива да го усложняваме. Не бива да се гордеем с добре изречени и подредени молитви. Не бива да се извиняваме за разхвърляните си молитви. Просто трябва да бъдем искрени с Бога. Да Му казваме всичко от цялото си сърце.

Преди „Амин“ е много важно да си преживял силата на простичката, но искрена молитва.

Ден след ден…

Вик към Небето

Едно от най-забележителните качества на Бога е, че Той е достатъчно смирен да приема хора, които се обръщат с молитва към Него в моменти на пълно отчаяние, въпреки че са Го пренебрегвали години наред.

Няма лошо да се молиш във време на криза. Молитвите на безнадеждност са били началото на духовния живот за мнозина. Но сами по себе си, не са достатъчни, за да го поддържат.

Обикновено чуваме, че хора се молят, когато децата им са изчезнали, или когато диагнозата в лекарския кабинет разтърсва живота им. Когато сме стигнали границите на собствените си възможности, се молим инстинктивно, без предварителна подготовка – като човек, получил задух, борещ се за глътка кислород. Защото в тези мигове викът ни към Небето е всичко, което ни остава.

Проблемът е, че през останалото време разчитаме на собствените си сили и интелект. Във времената на спокойствие не сме убедени, че молитвата променя нещата. Съмняваме се, че с нещо ще променим Божиите действия; че Бог едва ли ще предприеме нещо по нашия случай.

От всичко прочетено в Библията съм разбрала, че моята молитва не само е чута там горе, но тя има силата да променя хода на събитията. Преживяла съм отговори на толкова много молитви, че в мен няма и капка съмнение по отношение на това толкова простичко средство за разговор с Всемогъщия Бог. Защото всяка дума на човешко същество, отправена към Него с искрено сърце, има способността да предизвика развитие на нещата, което ни най-малко не може да се нарече „случайност”.

Единственото, което ме притеснява, е по-честото присъствие на думичките „искам”, „дай”, „трябва ми” в моите молитви. А моят Бог заслужава да чува много повече следните: „оценявам това”, „признателна съм”, „благодаря Ти”.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: