Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘Сатана’

Въоръжени с Божията сила

Day by Day

„Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (Ефес.6:11).

Врагът не може да ни победи, ако е безсилен да ни разоръжи. Нека ежедневно сме облечени със силата на Бога.

Ден след ден…

Реклами

Разрушителят на злото

day-by-day

„Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан.3:8).

Все още живеем на територията на врага. Но това е един победен враг. Победен отпреди 2000 години. Защото едно чудно раждане в онази Витлеемска нощ ни донесе Спасител, Който съсипа всички действия на злото.

Да, Сатана вложи всичко от себе си там на Голгота във всяко забиване на гвоздеите, за да предизвика Божия Син да избави Себе Си от непоносимата болка, но Христос предаде живота Си докрай. Заради нас.

За да сме свободни от последиците на греха.

Ден след ден…

 

На Божия страна

post 218

В повечето дни се събуждам сравнително щастлива. Е, не мога да кажа, че съм готова партито да започне, но все пак не съм и сърдита (с малки изключения 😉 ).

Истината е, че малките ни щастливи моменти винаги са прекъсвани от нещо или от някого. Няма пълно щастие (и трябва отдавна да сме свикнали с това). Или някой у дома ще каже нещо наопаки. Или получен имейл ще развали настроението ни. Или съпругът ни ще намали климатика :), защото му било топло. И тези три градуса разлика могат да съсипят деня ти.

Нещата се случват. И те влизат с взлом в нашето щастие. И ние ставаме по-малко приятни оттам нататък.

Случвало ли ви се е?

Дадох си сметка как тези ежедневни ситуации служат като идеална клопка в ръцете на нашия враг, Сатана. Клопка именно за мен. Защото знаем как малката искра възпламенява пожара. И този пожар става далеч по-голям от искрицата, която го е породила.

И тогава започваме да играем по схемите на Сатана, улеснявайки го доста. Нали помните, че неговата цел е да разделя. И във всички тези малки ситуации, които се намесват в нашето щастие – ние имаме избор. Можем да се впуснем в играта на дявола и това да ни отдели от Божието най-добро. Или можем да изберем да се борим и да съхраним нашите добри взаимоотношения, ясно осъзнавайки кой е истинския ни враг, всъщност.

Истинският ни враг не са хората, които по някакъв начин нарушават спокойствието ни, а този, който с всякакви средства се опитва да ни вкара в лошо, нацупено настроение и да започнем да рушим заедно с него отношенията си с хората, които обичаме.

Единствената стратегия за отбрана срещу тези атаки на дявола, която познавам и приемам за успешна, е следната:

„Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“ (Ефес.6:11).

Нека не се подаваме на клопките на дявола, но да ценим отношенията си с хората и да не позволяваме на дребни несъответствия да ни провалят в тези взаимоотношения.

Моля се, когато попаднем в ситуации на раздразнение, да реагираме по начин, който прославя Бога, а не да се превръщаме в инструменти на Сатана за разделение и отчуждение.

Нека оставаме на Божия страна при всеки конфликт.

Ден след ден…

Може ли майка да забрави детето си?

Mother Resting Head on Infant's Chest

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си?…“ Исая 49:15

Звучи като риторичен въпрос. Иска ми се да кажа: НЕ! Но отдавна знам, че МОЖЕ.

Чувала съм за майки, които оставят новородените си до казани, пред сиропиталища, болници или църкви…

Чувала съм за такива, които ги задушават с възглавница…

Но тези дни съзнанието ми не иска да приеме, това, което чух преди седмица…

Майка, преживяла 7 месеца с бебенцето си (не знам как точно ги е преживяла), го хвърля от втория етаж…

И се питам…

Що за зла сила обитава на тази наша прокълната планета, която е успяла да проникне в генетиката на това така силно заложено чувство – майчинското? Как е проникнала в съзнанието на тази жена и е откраднала сърцето ѝ?

Задвижила е ръцете ѝ…

И е отнела злокобно призванието ѝ да се нарече „майка“…

Моята Библия ми разказва за тази сила. По-точно за тази личност – Сатана. Хората могат да се шегуват колкото си искат с него. Може да си го представят с опашки и без опашки, с рога и без рога.

Но той обожава да бъде смятан за мит, легенда и т.н… Защото, когато не знаеш, че имаш враг на своя територия, тогава си най-лесен за завладяване.

Моята Библия ми разкрива, че този враг е победен враг, но все още изчаква присъдата си. За съжаление, затворен на нашата планета.

Спирам с теологията, защото темата е обширна…

И се връщам в спомените си…

Писала съм за това и преди…

Защо имах баща… когото нямах в живота си? Живях с него…, но без него. Защо той избра да избяга от реалния живот със семейството си и прекара годините си кротко в компанията на алкохола?

Кой открадна сърцето и разума му?

Аз знам кой. Врагът. Но не знам защо.

Ще получа отговора, когато един ден Бог ме прегърне с онази Бащина прегръдка, за която винаги съм копняла…

Защото…

Стихът продължава…

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал…“ Исая 49:15,16

Той не ме забравя…

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: