Когато ви стане тъмно…

„Защото Ти, Господи, си светилник мой; и Господ ще озари тъмнината ми“ (2Царе 22:29).
Когато ви стане тъмно в душата ви, връщайте се към този стих.
Ден след ден…
„Защото Ти, Господи, си светилник мой; и Господ ще озари тъмнината ми“ (2Царе 22:29).
Когато ви стане тъмно в душата ви, връщайте се към този стих.
Ден след ден…
„В Него беше животът и животът беше светлина на човеците“ (Йоан 1:4).
„Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света“ (Йоан 1:9).
Докато чакаме Рождество и тази година, нека размишляваме за светлината. Тя не е нещо, което можем да създадем, или да разпалим. Можем само да я намерим. Няма смисъл да вървим в тъмното, когато Светлината живее сред нас.
И когато я намерим, най-мъдрото е да останем до нея.
Ден след ден…
„Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен“ (Йоан 12:46).
Никой от нас няма да остане в тъмнина, стига да повярва в Светлината. Стига да остане в Светлината.
Ден след ден…
Невъзможно е да стоиш в Божието присъствие и да бъдеш песимист.
Ако сме Христови ученици, ние сме хора на надеждата и светлината.
Ден след ден…
Нека светлината на Христос да свети така ярко в нас, че да разпръсква тъмнината в живота на нашите приятели, колеги и роднини.
Ден след ден…
„Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти; и ще направи да се яви правдата ти като светлината“ (Пс.37:5,6)
Знаете ли, че дори в най-тъмните си дни, можем да светим? И ще го правим не заради това, което сме, а заради Спасителя, в Когото вярваме.
Защото в нас е Неговата правда, Неговите заслуги, Неговото достойнство…
Да, имаме тъмни периоди, но те не бива да ни определят. И не бива да оставаме в тях обезсърчени. Ако е нужно покаяние, нека се покайваме. Ако е нужно да се обнадеждим, нека прекарваме повече време с Източника на нашата надежда.
Нека никой от нас не стои в тъмнината, но да пристъпваме смело в Христовата светлина!
Ден след ден…
„Вие сте солта на земята“ (Мат.5:13).
Няма да е нормално, ако само ни се дава. Всеки получил, трябва и да дава.
Бог не само ни благославя със Своята светлина и живот, но и ни призовава да бъдем сол и светлина там, където се намираме.
Ден след ден…
Свикнали сме с нея. Дори може да я пропуснем. Но понякога улавя погледа ми и осъзнавам какъв безценен дар е тя. СВЕТЛИНАТА.
Облива стаята ми и си давам сметка как се отпуска душата ми в такива моменти. Дори прозорците ми да са мръсни, светлината успява да проникне през тях и да внесе ведрост и лекота. Всъщност най-добре се чувствам в светла стая.
Същото се случва и с душата ми. Макар че не винаги е чисто там, когато Бог ме обсипе със светлината Си (чрез Словото, чрез песен по време на богослужение, в момент на молитва, чрез нещо прочетено в духовна книга и безброй други начини), чувствам как се сгрявам, как ми става ведро, и леко, и светло… предимно светло.
Господи, няма да пропусна светлината в стаята ми днес. И ще благодаря за нея.
Ден след ден…
„Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен“ (Йоан 12:46).
Както физическата тъмнина означава липса на светлина, така и духовната тъмнина означава отсъствието на Христос от живота ни.
Нека всеки ден живеем в светлина…
Ден след ден…
„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие“ (Мат.5:14).
Трима мъдреци направиха всичко възможно да следват светлината на една звезда, за да намерят родената на земята Светлина.
Мъдри ще бъдем, ако не само следваме и търсим светлината, но постепенно се превърнем в светлина за другите, която да ги води при Христос.
Ден след ден…