Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘светлина’

Живот в светлина

Day by Day

„И блажен онзи, който не се съблазнява в Мен“ (Мат.11:6).

Ние, човешките същества, сме станали големи специалисти в процеса на отделяне от Бога. Естественото ни сърце е гордо и по навик се отвръща от своя Създател. Когато се изправим пред собствените си постъпки, ние се опитваме да изрежем Бог от картината, за да избегнем вината. Кажете ми, не е ли така?

Но ако се „отървем“ от нашия Исус – нашия единствен източник на светлина – тогава ни чака живот в тъмнина и сенки.

Нека не правим тази грешка. Не сме създадени, за да живеем в мрак.

Нека ежедневно се обръщаме към Слънцето на Правдата и да търсим Неговото прощение – тогава всички сенки ще изчезват.

Ден след ден…

Светлината винаги побеждава

day-by-day

„И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана“ (Йоан 1:5).

Живеем в свят, който е едновременно красив и грозен. Защото е свят, замесен във война. Война между доброто и злото. Между светлината и тъмнината.

И светлината свети в земната тъмнина, а тъмнината не я побеждава. Никога не я е побеждавала, никога няма и да може!

Скъпи приятели, може и да преживеем тъмни моменти, но нека помним, че нашият път на вярата води към светлината. В края, всичко, което ще виждаме, е само светлина.

Ден след ден…

Да пристъпваме в Неговата светлина

Day by Day

„Предай на Господа пътя си; и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти; и ще направи да се яви правдата ти като светлината“ (Пс.37:5,6)

Знаете ли, че дори в най-тъмните си дни, можем да светим? И ще го правим не заради това, което сме, а заради Спасителя, в Когото вярваме.

Защото в нас е Неговата правда, Неговите заслуги, Неговото достойнство…

Да, имаме тъмни периоди, но те не бива да ни определят. И не бива да оставаме в тях обезсърчени. Ако е нужно покаяние, нека се покайваме. Ако е нужно да се обнадеждим, нека прекарваме повече време с Източника на нашата надежда.

Нека никой от нас не стои в тъмнината, но да пристъпваме смело в Христовата светлина!

Ден след ден…

Слънцето в живота ни

Day by Day

Когато избираме щастието, ние не отричаме съществуващата болка в света, просто отказваме да й се подадем.

Избирайки да бъдем щастливи и позитивни, ние публично изявяваме Източника на нашето щастие – нашият Спасител!

Нека сме тези, които чакат слънцето, сочат към небето и посочват идващата светлина на останалите. Нека ни питат: „Как успяваш при цялата тази тъмнина да живееш постоянно в светлина?“

А ние да им разказваме за Слънцето на правдата в живота ни – Исус Христос!

Ден след ден…

Безценен дар е…СВЕТЛИНАТА

post 199

Свикнали сме с нея. Дори може да я пропуснем. Но понякога улавя погледа ми и осъзнавам какъв безценен дар е тя. СВЕТЛИНАТА.

Облива стаята ми и си давам сметка как се отпуска душата ми в такива моменти. Дори прозорците ми да са мръсни, светлината успява да проникне през тях и да внесе ведрост и лекота. Всъщност най-добре се чувствам в светла стая.

Същото се случва и с душата ми. Макар че не винаги е чисто там, когато Бог ме обсипе със светлината Си (чрез Словото, чрез песен по време на богослужение, в момент на молитва, чрез нещо прочетено в духовна книга и безброй други начини), чувствам как се сгрявам, как ми става ведро, и леко, и светло… предимно светло.

Господи, няма да пропусна светлината в стаята ми днес. И ще благодаря за нея.

Ден след ден…

 

Чакаме Те, Господи!

Day by Day (2)

В един свят, в който като цяло няма място за истинския Бог – нито на национално, нито на лично ниво – остава пределно свободно място за страх, омраза, насилие, враждебност, тероризъм…

В нашия малък свят става все по-тъмно. Тук-там ще проблясва светлината, която хората с добри сърца, които не са загубили човешкото в себе си и добрите си ценности, ще споделят и излъчват в ежедневието си. Но като цяло светът потъмнява. Затова и гледаме с все по-голямо очакване към Второто идване на Христос.

Неговата Светлина не може да бъде победена от земния мрак.

В Неговата Светлина няма място за страх.

Чакаме Те, Господи!

Ден след ден…

Моите мисли в ЖЪЛТО

post 175

Слънце. Светлина. Щастие. Веселие. Оптимизъм. Това е жълтият цвят.

Днес мислите ми са в жълто.

Толкова хора с предразсъдък или от незнание смятат християнството за нещо, което е предимно в тъмни краски. Приемат служенето на Бога като нещо, което носи ограничения, меланхолия и е лишено от радост и забавление.

Не може да са по-далече от истината. Най-светлите моменти в живота ми са тези, които прекарвам в някаква работа, посветена на моя Бог и църквата. Най-искрената радост съм чувствала в миговете на удовлетворение след участие в служене. И нищо друго не ме е зареждало така с оптимизъм, както допринасянето за поне милиметър разширяване на Божието царство на земята.

Имам нужда от тези мигове на светлина. Точно както слънчогледът търси слънцето. Дадох си сметка, че аз се нуждая от същото, за да има цвят в живота ми. И радостта ми да бъде пълна. Инстинктивно ще търся винаги с очите си Христос – Слънцето на Правдата.

Ден след ден…

%d bloggers like this: