Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘себеотричане’

Готови за себеотрицание

Day by Day

„И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много. А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант. И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата“ (Марк 12:41-43).

Имащите много дадоха много. А нямащата нищо вдовица даде всичко.

Всеки акт на пълно себеотрицание стопля сърцето на Бога, защото показва, че собственият Му характер е отразен в сърцето на това човешко същество.

Христос даде всичко за нас. Отказа се от славната атмосфера на небесния Си дом, за да я замени с реалността на един свят, пълен с болка и страдания. Излезе от мястото, където ангели го славеха, за да влезе в място, където човеци го подиграваха и отхвърляха. Даде праведния Си живот, за да спаси живота на грешници като нас.

Нека помним, че Бог се впечатлява най-вече от готовността ни да Го следваме в себеотричането.

Ден след ден…

 

Реклами

Да си отдаваме почит един на друг

Day by Day

10 НАЧИНА ДА БЪДЕМ ДОБРИ ЕДИН КЪМ ДРУГ

4 Да си отдаваме почит един с друг

„…отдавайте повече почит на останалите, отколкото на себе си.“ (Римл.12:10).

Да си признаем, това наистина е трудно. Да отдаваме почин на останалите повечко, отколкото на себе си… Това е против естествената ни склонност. Нужно е смирение, за да поставиш на първо място не себе си, а другия човек. Да пренебрегнеш понякога собственото си неудобство, за да уважиш другия.

Да поставяш другите на първо място, вместо себе си, е качество,  с което можем да приличаме на нашия себеотрицателен Спасител. Можем и трябва да го правим.

Ден след ден…

Втората миля

post 50

Еверест е бленувано място. Но и твърде жестоко. По склоновете му ще намерите десетки мъртви тела. Някои сами са намерили смъртта си там, без да имат шанс да им се помогне. Други, обаче, са били просто подминати и оставени, защото мечтата на изкачващият се е била по-силна от нуждата на умиращия.

Запитах се, ако животът ме изправи пред подобна дилема, бих ли изоставила мечта, за да спася някой друг (в какъвто и аспект да е това)? Бих ли се отказала от личния си връх, за да се спусна към подножието с някой друг?

Виждала съм как други го правят. В дребни на пръв поглед житейски избори.

Скоро слушах разказа на бивши наркозависими хора, които след като са се излекували, избират да останат в комуната и да помагат и на други, вместо да се съсредоточат върху собствения си живот.

Наблюдавах дете, което обръщаше внимание на пренебрегвания съученик, вместо да си бъбри с „готините“ от класа.

Познавам млада жена, която почти се отказа от личния си живот, за да гледа всеотдайно болната си, самотна майка.

Не знам до колко съм способна на себеотричане. Вероятно животът все още не ме е срещнал с подобна дилема. Но от думите на Христос знам едно – в Неговото царство:

  • най-малките са най-големи (Лука 9:48)
  • последните са първи (Марк 9:35)
  • почетните места са на последния ред (Лука 14:8,9)

В Божиите очи ценна ще бъде не толкова първата миля, извървяна от мен с нуждаещия се, а онази… втората. Ако в края на първата миля се обърна към него и го изненадам с думите: „Знаеш ли, не направих достатъчно за теб. Ще извървя още една миля!“ Да направя повече от изискваното. И да го направя с радост и от сърце.

Веднъж синът ми ме изненада. Казах му да обере с прахосмукачка стаята си. Той го направи. Но след това се зае и обърса праха, подреди си всичко и ми показа колко добре изглежда стаята му. Направи повече, отколкото беше изискването. От мой „слуга“ (както се изразява понякога) се превърна в доброволец.

Този свят се нуждае от повече доброволци… не само изпълняващи задълженията си.

И не е страшно да извървяваме по още една миля…

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: