„Исус Христос е същият и вчера, и днес, и завинаги“ (Евр.13:8).
Ако искаме нещо сигурно и непроменливо в живота си, единствено Бог отговаря на тези две условия. Той остава същият и вчера, и днес , и завинаги.
Ден след ден…
Вярваме в един постоянен Бог. Непроменим. Стабилен. Вечен.
Бог никога няма да направи нещо, което противоречи на Неговия характер. Това ни дава вечна сигурност.
Ден след ден…
„За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва“ (Евр.6:19).
Тази седмица нека да помним коя е нашата надежда. Не икономиката. Не правителството. Нито образованието. Нито заплатата ни. Нито дори приятелите ни.
Христос е нашата надежда и котва за душата ни – носещата ни цялата сигурност, от която се нуждаем!
Ден след ден…
„Бог мой, на Когото уповавам.“ (Пс.91:2).
Знаете ли какво е да си имаш Бог, на Когото уповаваш? На Когото вярваш и разчиташ напълно. С всяка надежда за бъдещето си и с всяко желание на сърцето си, най-вече уповаваш на Него. Защото знаеш, че Неговото намерение за теб е съвършено. Ако само стоиш близо до Него, ако проявяваш послушание към всичко, което ти е казал, то можеш да си сигурен, че си на правилната пътека в живота. Дори някои от очакванията ти да не се сбъднат. Дори да преживееш трудни моменти. Ако си с Този, на Когото уповаваш, ти си на правилната пътека.
Защото няма друг, който да те познава по-добре от Него. Няма друг, който да те обича повече от Него. А комбинацията от тези двете е пълната гаранция, че ще получим от Бога най-доброто за нас.
Ден след ден…
Едно обикновено посещение при личния педиатър преобръща живота им, когато на 12-годишната им дъщеря е поставена диагнозата – сколиоза (изкривяване на гръбнака). Молят се за изцеление, но изкривяването се влошава с годините. Стига се до момента, когато операцията е неизбежна.
Рано сутринта в деня на операцията, когато страховете са обзели цялото семейство, майката вижда един неотворен пакет от множеството подаръци, получени през последните дни от близки и приятели. Отваря елегантно опакованата кутийка и намира вътре красиви пера и малък свитък цветна хартия. Там са написани следните думи:
Господи, Ти Си Всемощият Бог, Който е наше убежище и закрила. Моля Те, Татко, да покриеш малката Лорън с перата Си и да я пазиш под Своите криле, за да се чувства на сигурно място. Както крилете на майката птица, нека така и сянката на Твоята закрила да бъде над семейството й и да им носи мир и спокойствие.
Една малка бележка, а успява да прехвърли погледа на майката от страховете й към перата – символ на Божите обещания.
Наистина е важно накъде е обърнат погледа ни в трудните моменти. Спомням си думите на Петър и Йоан към куцият човек пред храма:
„А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни“ (Деян.3:4).
Едно преместване на погледа от собствените му нужди към тези, които ще извършат чудото за него само след минути. Едно поглеждане отвъд видимото и обикновеното към невидимото и изключителното.
Ако и ние по-често преместваме очи от земното към божественото, от естественото към свръхестесвеното, от страха към доверието, тогава ще преживяваме удивителната намеса на Божията ръка в нашите затруднения.
Когато ни стане извънредно трудно, просто трябва…
Да спрем.
Да погледнем.
Да насочим погледа си единствено към Христос.
Към Този, Който изцелява, възстановява и освобождава.
Ден след ден…
