Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘слабости’

Нашата постоянна сила

Day by Day

Не се страхувайте, ако не сте силни през цялото време. Не можем. Човеци сме. С грешно и ограничено естество.

Никой не е силен през цялото време. Бог позволява да имаме моменти на слабост, за да ни напомня, че Той е нашата постоянна сила!

Ден след ден…

Реклами

Възможност за израстване

Day by Day

Нека не се обезсърчаваме, когато се чувстваме слаби. Нека не се опитваме да ги отричаме. Нашите провали са нещо, което Бог вижда, разбира, и повече от всичко желае да ни помогне, за да ги преодолеем.

Най-голямата ни възможност за израстване идва, когато се изправяме лице в лице със слабостите си, признаваме ги и ги предаваме в ръцете на Господа.

Ден след ден…

Облегнати на Неговото рамо

post 209

Слаби места. Всички ги имаме. Местата, където се чувстваме неспособни и неадекватни.

Това може да е финансов проблем. Брачен проблем. Труден нрав. Здравословен проблем. Нека спрем да се борим и да търсим отговорите сами. Нека с повече доверие се облегнем на силното рамо на нашия Спасител и да Му предадем умората си в молитва.

Той определено знае как да ни преведе през слабите ни места.

Ден след ден…

Красиво възстановена

post 93

Щом нещо се счупи и го изхвърляме.

Явно това е станало част от съвременната ни култура. И има широко приложение – от бързите разводи до купчината парченца от счупена чиния.

В древна Япония, когато са счупили керамичен съд, те го поправяли. Според една легенда, японски шогун бил толкова впечатлен от поправена китайска купа, че си наел японски майстори, които да измислят някакъв по-красив метод за поправка на счупеното. И така възникнала техниката кинцуги, при която поправяли строшените съдове буквално със златен прах. Вместо да се опитат да прикрият пукнатините, те ги правели да изпъкнат в златен цвят.

Тази техника станала толкова популярна, че хората започнали нарочно да трошат керамични съдове, за да бъдат поправяни по този красив начин. Всъщност, поправените съдове ставали по-ценни, отколкото преди. Били смятани за по-красиви, именно защото са счупени.

В нашата култура обществото ни е  пълно със „счупени“ хора, прикриващи белезите си със срам. Дори църквите не са безопасно място, където да се разкриеш и да търсиш изцеление. Затова се опитваме да се „самозалепим“ някакси, надявайки се никой да не забележи пукнатините ни.

И в същото време твърдим, че вярваме в един Бог, Който ни дава сила в слабостта ни, Който ни прави нови творения, Който е Бог на възстановяването и изкуплението.

Запитах се, що за свидетелство даваме, ако казваме, че вярваме в този Бог, но не показваме от какво сме били възстановени?

Истината е, че нашият Бог събира обратно разпилените ни парченца и ги слепва с нещо далеч по-ценно и по-красиво от златен прах – с кръвта на Собствения Си живот. И нямам причини да се срамувам от белезите си – измити с тази кръв.

И още нещо – японските майстори постигнали още една цел със своята техника. Тъй като поправяли съдове от близо и далеч, щом дадена купа била поправена с кинцуги, тя вече не се смятала за корейска или китайска. Оттук нататък тя завинаги се смятала за японска. Майсторът оставял върху нея своя отличителен знак, така че тя вече била позната не според земята, от която идва, а според този, която я е поправил.

Дадох си сметка, че независимо от какво и колко дълго съм била „поправяна“, аз завинаги ще остана НЕГОВА дъщеря.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: