Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘смисъл на живота’

Точно тук, точно сега

Day by Day

„…а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14).

Защо се родих точно тук? Точно в това поколение? – често си мисля по тези въпроси.

Едно знам със сигурност – че сме продукт на вечността.  Можеше да се родим по всяко време. Но Бог ни е поставил точно в това време. Подарил ни е точно нашите способности. За да сме полезни точно на нашето поколение.

Ден след ден…

Advertisements

С визия за живота

day-by-day

„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Ерем.29:11).

Имаме ли визия за живота си? Имаме ли мечти и цели, които Бог е вложил в нас? Със сигурност знаем, че Бог има добър план за нас. Но е възможно ние да не сме наясно с него. Затова е нужно да се молим Бог да ни разкрие визията Си за нас. Той повече от всичко иска да живеем с чувство за цел и посока.

Веднага щом осъзнаем каква е целта в живота ни, ние трябва да държим тази цел пред погледа си. Може да я запишем на няколко листа и те да стоят на компютъра ни, на хладилника или огледалото ни. Едно копие задължително трябва да стои в Библията ни. За да не губим посоката си и да се молим ежедневно да я следваме.

Понякога ни се струва, че мечтите ни са твърде големи и недостижими. Но ако те са вложени от Бога в нас, не бива да има и капка съмнение, че Бог ще ги реализира в живота ни, стига и ние да даваме своя си дял.

Бог ни е надарил с богат потенциал и напълно очаква от нас да постигаме добрите си цели.

Ден след ден…

Всичко има смисъл, заради Него…

day-by-day

Обичам киното. Обичам историите, които ми носят някакво послание или ме вдъхновяват. Затова реших да използвам някои любими моменти от любим мой сериал, защото в тях намирам послание и за нашата вяра и християнски живот.

ВДЪХНОВЕНИЕ №1 от „Това сме ние“ (This Is Us)

Джак: Като дете никога не знаех какъв искам да стана като порасна. Нали знаеш как възрастните задават този въпрос на децата. Аз не знаех какво да отговоря. Докато не станах на 28 години. Докато не срещнах теб. Тогава разбрах съвсем ясно какъв искам да бъда като порасна. Искам да бъда мъжът, който ще те направи щастлива.

Спомних си, когато бях на 16 и не знаех защо съм тук, защо съм се родила и въпросите за смисъла на живота идваха с пълна сила. Като всеки тийнейджър преживявах своите драми, лутах се между детството и света на възрастните и понякога съжалявах, че съм се родила.

Тогава срещнах Бога, започнах да Го опознавам, и разбрах. Разбрах защо съм тук. Разбрах каква искам да бъда. Исках да стана точно това момиче, което ще прави Бог щастлив. С думите си и с действията си оттук нататък.

Осъзнах, че целият ми живот има смисъл, ако Бог присъства в него.

Ден след ден…

Достатъчно добро ЗАЩО

day-by-day

„Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам и ще се радвам“ (Фил.1:18).

Независимо КАКВО се случва в живота ни, ако все пак успяваме да разказваме за Христос, значи сме изпълнили предназначението си на тази земя и това е повод за радост.

Можем да преодолеем всяко КАКВО, ако имаме достатъчно добро ЗАЩО.

Хората се отчайват, когато животът стане труден, защото нямат достатъчно силно основание и причини, поради които да продължат напред.

А ние ги имаме в пълнота. Нашето ЗАЩО ни е дадено от Исус и то е да прославяме Него. Тук сме, за да разказваме за Божието царство. Да представяме светлината на Божията слава.

Ден след ден…

Нека не сме изгубени

 

Day by Day

Малко момиченце се изгубило и застанало на уличен ъгъл в Лондон. Плачело така, сякаш сърцето му щяло да се пръсне. Двама полицаи дошли, за да му помогнат. Споменали много известни места, за да се опитат да разберат в коя част на града живее – но всичко било напразно. Тогава единият от тях я попитал: „Знаеш ли къде се намира онази голяма бяла църква с високата камбанария с кръст на нея?“

„О да, да! – извикало изгубеното момиче. – Заведете ме до кръста. От там мога да намеря пътя за вкъщи!“

Ако Бог липсва в живота ни, всичко, което може да ни се случи в този свят е да се изгубим. Да не знаем нищо защо сме се родили, нито какъв е смисълът да поживеем 60-80 години и да си отидем, все едно никога не сме били. Да живееш като изгубен човек е доста тъжна история.

Затова имаме нужда някой да ни заведе при кръста. При Голготския кръст. Защото там намираме себе си. Получаваме отговорите за смисъла на живота. И най-важното – можем да намерим пътя до Дома. А знаейки къде е Дома ни, вече не сме изгубени.

Не сме изгубени. И не сме сами.

Ден след ден…

Слизане по стълбицата

Те били четвъртокласници. Учителката им предложила нова игра с балони. Всеки имал на крака си завързан балон и целта била да спукаш чуждия, докато пазиш своя.

Една игра, в която важи принципът на Дарвин – оцелява по-силният. Децата яростно се впуснали в играта, преструвайки се, че им харесва. Но всеки от тях се страхувал от загубата, и в крайна сметка, тайничко ненавиждал победителя в края.

Веднага след тях в стаята влязъл друг клас четвъртокласници, но това били умствено-изостанали деца. Получили същите инструкции за играта, но те ги схванали по друг начин – че всеки трябва да помогне на другия да спука балона. И поглеждайки в тази стая, бихте видели усмихнати деца, държащи своя балон, за да може лесно другарчето им да го спука.

При пукване всеки се радвал, защото всеки бил победител. В тази нова игра не се отбелязвали точки един срещу друг, а един за друг. Нямало съперници, а съотборници.

Мисля, че това е играта, на която отново и отново иска да ни научи Бог.

Не виждам голям смисъл в класации от подобен род: „Най-влиятелните хора в света”, „100-те най-богати личности”, „10-те най-красиви мъже/жени” и т.н.

Всеки се състезава с някого. Всеки се бори да бъде №1. Учим до късно през нощта, не защото много ни вълнува вземането на изпита, а за да изкараме по-добра оценка от т.нар. „умник” в групата ни. Женим се за дадена жена, не защото сме намерили сродната си душа, а защото тя е тази, която всеки от приятелите ни желае. Купуваме къщи, коли, техника, които не са по стандарта ни, но пък демонстрираме „благосъстояние”. Една непрекъсната надпревара. Така живеят земляните. Мислейки, че смисълът е да се „изкачваш по стълбицата”.

И тогава идва Исус на земята, слизайки от Небето, за да ни покаже, че целта на играта е в „слизането”.

Проблемът на един живот, прекаран в изкачване по стълбицата, е, че по пътя си ще подминеш Исус, Който слиза надолу. А Той наистина слезе от много високо.

Не мога да спра да се удивлявам на стиха в Посланието към Филипяните 2:5-7 (Нов Завет, съвр.превод):

„Трябва да мислите като Исус Христос. Макар да бе Бог в самото Си естество, Той не сметна, че равенството с Бога е нещо, за което трябва да се държи здраво. Отказа се от всичко и прие образа на слуга и стана като хората. И когато външно стана като човек, Той се смири и стана покорен до смърт – до смърт на кръст.”

Да бъдеш Господар на Вселената и да станеш човек, който позорно ще умре на кръст – това е слизане от много, много високо.

Защото в „новата игра”, на която Исус ни учи – смирените, честните, кротките, несебелюбивите, милостивите са тези, които печелят големи точки в Божиите очи.

Ден след ден…

ВЕЧНО vs ВРЕМЕННО

(продължение от предната публикация)

В края на играта всичко, което ще има значение, е не колко притежания си натрупал, а какви подобрения си осъществил в характера си. Подобрения, които носят усмивка на Божието лице. Защото на финалната линия ще застанат абсолютно равни и холивудски звезди, и сомалийски племена, болнични санитари и финансови лъвове. И критерият за житейски успех ще бъде дали си богатеел за Бога.

Имал ли си душа, изключително щедра и добронамерена?

Обичал ли хората около теб с действия, не само на думи?

Използвал ли си своите дарби и способности, за да допринасяш за благополучието на света около теб?

Влагал ли си сърцето и времето си в нещата, които имат вечна стойност?

Понякога ми се иска да взема един пакет празни стикери и да напиша върху тях с големи букви: ВРЕМЕННО. После да се разходя из стаите на апартамента ни и да лепна по един такъв стикер върху мебелите, върху дрехите в гардероба, върху лаптопа и телевизора задължително. Да не забравя да сляза долу и на колата да лепна един. За да ми напомнят, че всички тези са ВРЕМЕННИ и не заслужават да ги вземам на сериозно.

После, обаче, ще взема друг комплект стикери и ще напиша върху тях: ВЕЧНО.  Ще ги залепя на хората от семейството ми, на приятелите си. Защо не и върху непознатата продавачка зад щанда. Добре ще бъде да лепна един и на челото си.

Защото един ден цифрите от банковата сметка няма да ми вършат работа. Титлите в CV-то ми няма да впечатляват никого. Резултатите от изпити и конкурси ще бъдат отдавна забравени. На никой няма да му пука какви дрешки са висели в гардеробите ни и какви коли са били паркирани в гаражите ни.

Онова, което ще остане, е любовта. Всичко, което е било направено с любов и сърце за Бога и за хората, ще остане завинаги. Това е ВЕЧНОТО в живота ни.

Единственото, което има смисъл, е да богатеем за Него!

Ден след ден…

%d bloggers like this: