Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘смърт’

Смъртта е победения ни враг

Day by Day

В човешката история има само един празен гроб, от който мъртвият е излязъл жив. И това е гробът на Христос.

Празният гроб ми припомня, че Бог е верен. Векове по-рано Той обеща на Адам и Ева, че ще смаже главата на змията (Неговият и нашия враг – Бит.3:15) и никога не забрави това Свое обещание. Не се разсея, не се поколеба, не сметна, че е излишно, но доброволно и с любов дойде, за да преживее смъртта. Да я преживее и победи. Затова днес, ти и аз, не бива да се страхуваме от смъртта. Тя е победеният ни враг. Завинаги.

Ден след ден…

Реклами

#PrayForManchester

Day by Day

Събуждам се днес. Но денят започва тъжно. Защото злото отново разтърсва живота и сърцата ни.

Най-малко 22 живота угаснаха в Манчестър, защото някой решава да отнема това, което не е създал. Решава да носи смърт, вместо да се радва на живота.

Имаме нужда да вярваме, че макар и да вилнее около нас, смъртта няма последната дума. ЩЕ ИМА ЖИВОТ. Тази планета ще се радва на живота, когато Христос се върне за втори път!

Всичко, което ще познаваме тогава, е ЖИВОТ!

Ден след ден…

 

Като му дойде времето…

Живял някога един много важен, но и много зает човек. Давал всичко от себе си в работата си. Дори, когато не бил в офиса, умът му бил зает със служебните въпроси.

Съпругата му се опитвала да го убеди да намали темпото, да му напомни, че има и семейство. Но той отвръщал с фразата-мото: „Правя всичко това за вас.”

Така и не разбрал кога децата му пораснали, защото просто пропуснал тези моменти. Така и не му оставало време да ходи на църква заедно със семейството си, защото все пак бил практичен човек – живеел в реалния, материален свят, където последната дума имали парите. „А освен това”, си мислил той, „може да си духовен и без да ходиш на църква. Като му дойде времето… ще уредим и духовните неща.”

Бил Господарят на Играта. Сега осъществявал така важните си ходове в живота. Всичко било под контрол в ръцете му. Освен една малка микроскопична подробност, която убягнала от вниманието му. Една запушена кръвна артерия, която го насочвала към последния му ход, без той да го знае.

Смъртта му била новина №1 във финансовата общност. Хубави неща се изписали за него във вестниците и списанията. Жалко, че него го нямало, за да ги прочете.

По време на погребалната церемония, когато хората надничали в ковчега, се чували същите глупави коментари, които слушаме на такива места: „Изглежда толкова спокоен, в мир със себе си.” Задавал се все същия глупав въпрос, когато някой богаташ е починал: „Чудя се, какво ли състояние е оставил?”

Разбира се, че е оставил всичко! Как не сме разбрали, че нищо не вземаме със себе си, а оставяме всичко!

И искате ли да чуете Божията оценка за заети, успешни хора, които са прекарали целия си живот единствено и само в трупане на богатство и благосъстояние: „Глупако, тази вечер ти ще умреш. Какво ще стане с това, което си натрупал? На кого ще го оставиш?”

Може да прочетете тези думи в Евангелието от Лука 12:20. Там се разказва историята на един богаташ, чийто списък с приоритети бил следния:

Е, последното се оказало трудно. Защото дошло, когато най-малко го очаквал.

И историята приключва с думите на Исус: „Така е с всеки, който трупа богатства за себе си, а не богатее с това, което Бог иска.“

Ще ви предложа и още една леко комична версия на тази притча. Един мъж лежал на смъртното си легло у дома и усещал аромата на прясно изпечени какаови курабии, носещ се от долния етаж на къщата. Искал да опита любимата си курабия за последно, преди да умре. Със сетни сили се добрал до кухнята и протегнал трепереща ръка към чинията, когато се появила една шпатула и го пернала по ръката.

– Не пипай! Не са за теб – заявила милата му съпруга. – За погребението ти са.

Мислил си, че всичко му принадлежи. Още една житница. Още една реколта. Още една курабия. Но тогава изневиделица идва шпатулата…

Знам, че се получи доста песимистично дотук, но само ако си дадем сметка за правилната Цел на Играта, наречена „живот”, ще можем да изиграваме и успешно ходовете си. И в джоба ни ще стои списъкът за следване на правилните приоритети.

Ден след ден…

(следва продължение)

 

%d блогъра харесват това: