Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘спасение’

Нито височина, нито дълбочина

Day by Day

„Нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римл.8:39).

Няма височина, до която Бог не е готов да се изкачи, за да ни спаси от греховете ни. Няма и дълбочина, до която не е готов да слезе, за да ни запази до Себе Си.

Ден след ден…

Животът е ДАР!

Day by Day

Животът не е поредица от спешни ситуации. Животът е ДАР! Скъпоценен дар! Намерете време днес и излезте навън, за да се насладите на красотата на деня.

Никой не знае какво ще стане утре. Но днес можем да се радваме на всеки миг и да благодарим на нашия Създател за това, че сме живи. Обичани. Изкупени. Очаквани да бъдем участници във вечния живот.

Ден след ден…

Той вижда нашата стойност

Day by Day

Всички идваме грешни при Христос. Но независимо какво сме сторили, Бог познава нашата стойност, защото когато ни погледне, Той вижда Своя Син.

Вижда Христос, заел мястото ни, откупил правото ни да живеем. Затова и ще живеем. Но вече в правда.

Ден след ден…

„Иди си и не съгрешавай…“

Day by Day

„Тогава Исус каза: „Аз също не те осъждам. Върви си и отсега нататък не съгрешавай отново“ (Йоан 8:11).

Виновни сме, но не сме осъдени.

В провинението ни, Той ни освобождава.

В осъждането ни, ни предлага спасителен път.

Реда за следване в християнството НЕ е: Иди си и не съгрешавай, и Исус няма да те осъди.

А точно обратното: Нито Исус те осъжда – затова иди си и не съгрешавай вече.

Това ме изумява винаги в Бога – че ни дава благодат и приемане преди да сме преодолели греховете си. Защото именно Неговата благодат и приемане ни позволяват да преодолеем греховете си.

Отиваме при Христос и не чуваме никакво осъждане. И тогава се връщаме при огледалото си и виждаме началото на истинската промяна.

Толкова красив процес.

Толкова красива и безусловна Божия любов, която прави душите ни да бъдат безусловно красиви.

Ден след ден…

В безопасната посока

Day by Day

„Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват“ (Исая 58:11).

Една нощ група настанени хора в отдалечен тропически курорт трябвало да бъдат евакуирани от сградата си. Електричеството било спряно поради изтичане на газ и заповедта била хората възможно най-бързо да се отдалечат от курорта.

Един от управителите наредил на туристите: „Навън е тъмно като в рог, стойте заедно и ме следвайте. Ситуацията е спешна и нямаме време да влизаме вътре и да търсим фенери.“

„Но ние няма да виждаме нищо в този мрак“, оплакал се човек от групата.

„Не се тревожете, позволете ми да бъда вашите очи“, казал спокойно управителят. „Познавам района, бил съм в тъмното навън и знам как да ви заведа до безопасно място. Само трябва да стоите около мен и да ме следвате.“

И хората се подчинили. И били отведени до друг безопасен курорт. Техният гид не премахнал тропическата растителност по пътя, нито се отървал от животните, които дебнат по такива места, като отровни паяци и змии. Но знаел много добре как да отведе групата в безопасната посока.

Нашият Спасител не ни е подарил лишен от опасности и препятствия път, но ни е подарил Себе Си. Като Гид. Като Някой, Който знае как да ни води в безопасната посока.

Бог няма да изглади неравния терен на живота ни, но успешно ще ни преведе през него.

Ден след ден…

„Свърши се.“

Day by Day

„След като вкуси от оцета, Исус каза: „Свърши се.“ После отпусна глава и издъхна“ (Йоан 19:30).

„Свърши се.“

Последните думи на нашия Спасител. Какво се свърши? Какво приключи?

Приключи нашата присъда, според която заслужаваме смърт. Приключи нашата безнадеждност, че ще останем в греховете си. Свърши се с нашия страх, че ще останем извън Живота.

Защото Един Бог, Който обича нелогично силно, даде доброволно живота Си в ръцете на човеци, за да можем всички ние да преживеем истинския живот в присъствието на вечния Бог.

Ден след ден…

 

Величието в Христовото сърце

Day by Day

„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Мат.26:39).

Наистина е велик онзи четвъртък в човешката история, когато Божият Син се смирява до смърт и приема да извърви докрай пътя Си до Голгота.

Можеше да се откаже. Имаше правото да го направи. Защото хората, такива като мен и теб, с нищо не показаха, че копнеят за царството Му на милост и правда. И днес положението е същото.

Но Бог не действа така, както ние бихме постъпили. Неговата любов винаги е отвъд разума. Христос отива в една градина и отново избира да следва Божията воля, независимо колко болка ще Му струва това.

В онзи четвъртък нямаше нищо велико на земята. Величието беше в Христовото сърце, вземайки решението да пожертва живота Си за едни дребни човеци от една дребна планета!

Днес ще си мисля за това. И ще падна на колене пред това Величие просто да благодаря. И нека не е само днес, но…

Ден след ден…

%d bloggers like this: