Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘страхове’

Битката със страховете ни

Day by Day

„Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито треперете от тях; защото Господ, твоят Бог, Той е, Който върви пред тебе; няма да отстъпи от тебе, нито ще те изостави“ (Втор.31:6).

И днес трябва да решим: дали да се фокусираме върху проблемите си, или върху присъствието на Бога. Това определя изхода от битката със страховете ни.

Ден след ден…

Реклами

Нека страховете ни останат зад нас

day by day

„Господна е земята и всичко, което има в нея, вселената и тези, които живеят в нея“ (Пс.24:1).

Тази седмица ви насърчавам: Бъдете фокусирани върху Бога пред вас, Който държи вселената в ръцете Си и владее над всяка една съдба, и страховете ви ще останат зад вас.

Ден след ден…

Нашето прибежище

Day by Day

„Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; с песни на избавление ще ме окръжаваш“ (Пс.32:7).

Страхуваме, че нещата, които вършим, не са достатъчни.

Страхуваме се, че разочароваме Бога и хората.

Страхуваме се от отхвърляне, провал, конфликти…

Всеки от нас може да напише дълъг списък със страховете си.

И когато се страхуваме, естествената ни склонност е да се скрием. Всеки избира къде и зад какво да се скрие.

Нашият Бог, обаче, познава тази наша склонност и винаги е искал Той да бъде нашето прибежище. Когато имаме нужда от смелост и утеха, при Него да прибегнем. Защото Неговата истина и любов е по-голяма и по-силна от всички наши страхове.

Ден след ден…

Eзикът на вярата

Day by Day

Езикът на Бога е езикът на вярата. Ако се улавяме днес, че говорим предимно за страховете си, значи е време да научим правилния език.

Ден след ден…

#PrayForNice

Day by Day

Злото иска точно това. Да се страхуваме. Да нямаме надежда. Да ни накара да мразим.

Господи, Ти си нашата гаранция за сигурност в бъдещето. Но дотогава ще гледаме ужасите и последствията на греха, с който избрахме да живеем като планета.

Моля Те, посети с утехата Си всеки пострадал в Ница. Укрепи със силата Си скърбящите сърца днес.

Не ни позволявай да пуснем страха през предната врата, а да оставим мира и надеждата да си отидат през задната.

Не се отказваме да бъдем смели.

Не се отказваме да вярваме.

Не се отказваме от надеждата.

Отказваме се от страховете си.

Твоето царство идва! Последната дума ще е Твоя.

Ден след ден…

Прибежище и крепост

Day by Day

„Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя“ (Пс.91:2).

Колко ценно е да знаем, че имаме прибежище. В живота толкова пъти сме нападани от страхове и безпокойства, и обикновено хората се чувстват сами и незащитени, и незнаещи къде да отидат и към кого да се обърнат, когато страхът ги завладее. Но вярващият човек има своето прибежище при Бога, където знае, че никога няма да остане сам с тревогата си.

Хубавото на крепостта е, че е високо място, където страховете трудно достигат. С Бога ние винаги стоим на високо място, а там няма място за безпокойства. Там е най-подходящото място за хваление.

Ден след ден…

Кога ще дойде куражът?

Post 117

Всичките ни страхове се дължат на гордостта…

Страхуваме се да се впуснем в нещо ново, да поемем риск, да предизвикаме себе си, защото се ужасяваме от мисълта да не изглеждаме като глупаци, ако нещата не се получат. Защото сме горди. Защото гордостта ни иска от нас да сме съвършени в очите на другите.

Кой би се осмелил да бъде смел и да не се страхува, след като сърцето му се парализира при мисълта, че може да се изложи?

Ако се научим на смирение, тогава ще дойде и куражът… Куражът да отидем някъде, да опитаме нещо, да се срещнем с някого…

Дадох си сметка откъде Исус намери куража да тръгне към Голгота. Не го намери в гордостта Си от факта Кой беше Той и какъв пост заемаше в Небето. Нито в увереността Си в силата и славата Си.

„…смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Филип.2:8).

Христос подари на света възможно най-големия кураж на възможно най-долното място.  И го направи, защото познаваше смирението.

Смелостта живее в сърцата на смирените.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: