Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘страх’

Без дух на страх

Day by Day

„Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“ (2Тим.1:7).

Ако страхът преобладава в живота ни, не можем да бъдем ефективни в работата ни за Бога. Бог има нужда от смели синове и дъщери. Хора, които са готови да бъдат силни в трудности. Обичащи, когато никой не е готов да обича. Себевладеещи се, когато останалите губят контрол.

Това иска Бог от нас.

Ден след ден…

Утрешен триумф

Day by Day

„Давид каза още: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и Господ да бъде с тебе“ (1Царе 17:37).

Колко пъти сме изпитвали страх пред трудностите от днешния ден, забравяйки победите от вчерашния. Забравяйки как Бог се е погрижил за нас в миналото, което е явен знак, че днес също няма да ни изостави.

Врагът, от който се страхуваме днес, ще бъде нашето свидетелство за триумф в утрешния ден.

Защото Бог е близо. Винаги с нас. Готов да ни прави победители. Отново и отново.

Ден след ден…

Няма място за страх

Day by Day

Не се бойте и тази седмица!

Може да ви се наложи да пристъпите в нещо непознато, но ще го направите заедно с напълно познатия Бог! Тогава всичко се случва много по-различно.

Няма място за страх!

Ден след ден…

Чакаме Те, Господи!

Day by Day (2)

В един свят, в който като цяло няма място за истинския Бог – нито на национално, нито на лично ниво – остава пределно свободно място за страх, омраза, насилие, враждебност, тероризъм…

В нашия малък свят става все по-тъмно. Тук-там ще проблясва светлината, която хората с добри сърца, които не са загубили човешкото в себе си и добрите си ценности, ще споделят и излъчват в ежедневието си. Но като цяло светът потъмнява. Затова и гледаме с все по-голямо очакване към Второто идване на Христос.

Неговата Светлина не може да бъде победена от земния мрак.

В Неговата Светлина няма място за страх.

Чакаме Те, Господи!

Ден след ден…

Истината поваля страха

post 177

Забелязала съм, че малките деца се страхуват от изкривените огледала. Тези, които те показват в изопачена форма и размер. Но възрастните просто се смеем на образа в тях. Защото знаем, че е илюзия и няма нищо истинско в отражението там.

Дадох си сметка, че страховете ни са като изкривено огледало. Отразяват обратно към нас една илюзия.

Страховете ни са тези, които ни разсейват по пътя към целите ни, карат ни да се съмняваме в потенциала си и притъпяват страстта ни за вършене на нещата. Бог ни е създал с възможности да извършим наистина велики неща в този свят, но неговият враг идва с най-силното си оръжие да ни отклони от Божия призив – страхът.

Страхът е попречил на много компании да стартират.

На много книги да бъдат написани.

Заглушил е  добри свидетелства, за да не бъдат изказани на глас.

Отчуждил е десетки семейства.

Приковал е на едно място хиляди хора, за да не направят крачка напред.

Страхът може да бъде мощен звяр. Колкото повече го подхранваме, като вярваме на лъжите му, толкова повече сила му даваме. Как ще му устоим?

С ИСТИНАТА. Защото ИСТИНАТА го поваля на мига.

„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филип.4:8).

Можем да се фокусираме на онова, което е истинно, докато ИСТИНАТА замести страховете ни. Следващият път, когато усетим, че сме се забатачили в негативни мисли и страхът мощно расте в нас, съществено важно е да си напомним онова, което е истинно.

Защото не бива да позволим на страховете си да ни отделят от призванието, което имаме за този живот. Нито да спираме да се движим по пътя на дадената ни от Бога посока.

Ден след ден…

Безпределна надежда

post 167

Често пъти стоя до късния край на деня… И понякога си мисля за хора, които се намират в края на силите си, на предела на възможностите си…

И си дадох сметка, че можем да стигнем всякакъв край – този на банковата си сметка, на вариантите си, на сроковете си, но никога няма стигнем края на надеждата си – надежда за преодоляване на бариери, надежда за изходен път, надежда за по-доброто ни бъдеще, за спасение. Защото надеждата ни е вкоренена в Бога. В Този, Който не познава край. И надеждата, която дава, няма край.

„Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда“ (Пс.71:5).

Понякога глупаво се страхуваме, че може да стигнем донякъде, където ще открием, че Бог се е изчерпал и ще изпаднем отвъд предела на десницата Му. Чисто човешки страх. Несмислен и нелеп. Защото нашият Бог няма предели. При Него няма задънени улици. И изчерпване на количества и качества.

При Него единствено можем да намерим край на страховете си. И безпределна надежда.

Ден след ден…

Не съм сама

Спомням си, когато синът ми беше на 3-4 годинки и се опитвах да го вкарам в морето през лятото. Изглеждаше му толкова страшно. Плискаща вода. Плаващи по повърхността водорасли. Непознато за крачетата му дъно. Обземаше го пълна паника. И всичко, което чуваха хората наоколо, бяха писъците му.

Докато не го вземех на ръце и заедно правихме малките крачки във водата. Напомнях му, че мама е с него и няма от какво да се страхува. Държа го здраво и няма да го изпусна.

Тогава сърчицето му се успокояваше и влизахме леко навътре. По-трудно ставаше, ако и някой друг пищеше наблизо. Защото безпокойството и страхът са заразителни.

Но слушайки достатъчно дълго гласа ми, уверяващ го, че не е сам и съм винаги до него, той забравяше за страховете си.

Осъзнах, че мирът в сърцето не идва, ако намериш море без бури. Идва, ако имаш Исус в лодката си.

Защото причини за безпокойства има хиляди около мен. Ще преживявам разочарования. Ще изпитвам болка. Ще ме сполети раздяла. Ще дойде неочакваното. Всичко това е сигурно. Но не искам да премина през живота в постоянни тревоги и страхове.

Искам да приема мира, Който Исус ми дава – обещал го е, а и Той не дава, както светът дава. Когато светът ти даде нещо хубаво, то никога не е сигурно. Шансът да ти го отнеме винаги е налице.

А мирът на Христос, спокойствието, могат ежедневно да бъдат мои, стига очите на вярата ми да бъдат отворени и да виждат Ръката, която ме държи. А понякога ме пренася през трудните мигове.

Ден след ден…

%d bloggers like this: