„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него“ (Пр.14:31).
Исус беше казал, че бедни винаги ще има на земята. Може би защото това е шансът ни като човечество да се учим на милост, съчувствие, щедрост – все качества, нужни за един съвършен свят.
Създадени сме, за да бъдем нозете и ръцете на Христос в този свят. За да отиваме и да докосваме нечий живот.
Ден след ден…
„…защото щедър и милостив е Господ, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него“(2Летоп.30:9).
Бог е винаги готов да ни води в правилната пътека, независимо колко пъти падаме или се отклоняваме. Неговата любов и посвещение към нас са непроменими.
„…Господ е много жалостив и милостив“ (Яков 5:11).
Той не гледа на нас през призмата на нашите провали, но през очите на милостта и съчувствието.
Ден след ден…
„А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“ (Мат.9:36).
Имаме нужда точно от това качество на Христос – да се смиляваме. Когато виждаме множествата от хора, които вървят объркани и уморени през живота си – да изпитаме съчувствие и желание да бъдем в тяхна полза.
Точно съчувствието създава общността, а не критикарството.
И е добре да живеем с мисълта, че сме точно тук и сега, за да носим промяна. Живеем успешно, не ако изглеждаме удивително външно, а ако сме удивителни вътрешно. А в Божите очи „удивителният“ човек е послушният Нему човек.
Не знаем колко време ни остава. Но няма по-смислено изживяно време от това, в което вършиш дела на милост и доброта.
Ден след ден…
Десетки пъти сме преживявали този момент – в нашите трудни мигове Бог винаги ни подарява утеха, за да можем по-късно да подарим съчувствие и на други в същата ситуация.
Не вярвам в отношения, при които крием трудностите си един от друг. Вярвам в отношения, при които сме истински и споделяме как се справяме в тежките си ситуации. И няма осъждане, а разбиране и съпричастност.
Когато съм споделяла своите слаби моменти, може би най-ценните думи, които съм чувала от събеседника си, са били: „И аз също бях в това положение и напълно те разбирам“.
Три кратки думи: И аз също. Но те са подарък на искреност, който можем да си подарим и който моментално свързва сърцата ни в разбирането, че всички ние водим почти същите битки в живота си. И можем да си подаряваме подкрепа, съчувствие и молитви един за друг.
Нека си подаряваме съпричастността на „И аз също“ по-честичко, защото съм сигурна, че тогава ставаме по-силни и по-способни да устояваме в трудните си мигове.
Ден след ден…
Day By Day 