Вгледайте се в птиче гнездо. Удивително творение!
Без пръсти и палци как се сплитат пръчки и трева? Само с клюн и вродена способност. Не съм виждала птица да се чуди как да си направи гнездо. Тя просто се залавя за работа.
Ако Бог така щедро дарява уникални способности на птичките, мислите ли, че ние сме лишени от такива? Напротив, дал ни е много повече.
Не заравяйте дарбите си. Споделяйте ги със света!
Ден след ден…
Нека никога не забравяме, че сме важна част от голямата картина, рисувана от нашия Създател. И без нас тази картина би била непълна.
Загуба на време е да се сравняваме и надпреварваме с другите. Единствената ни цел трябва да бъде да станем това, за което Бог ни е създал и призовал.
Ден след ден…
„И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града“ (Лука 19:16,17).
Бог дава дарби и потенциал на всички. Няма човек, който да е лишен от тях. Но както и в притчата от Лука 19 гл. става ясно, че всичко зависи от човека – от неговата прилежност и трудолюбие да развива дарбите си. Да умножава и малкото, което му е дадено. А когато го прави, тогава се случва нещо невероятно – получава много повече.
Когато сме верни и прилежни в развитието на дарбите си, тогава Господ ни прибавя още благословения, надвишаващи очакванията ни.
Ден след ден…
„Всеки да използва дарбата, която е получил, за да служи на другите, като добър управител на Божията благодат в разнообразните й форми“ (1Петр.4:10).
Истината е, че всички сме получили нещо. Дарби, способности, с които нашето място в Божието царство е твърде ценно. Всичко, което ни е дадено, е за да служим, да бъдем полезни на останалите.
Ще намерим голямо удовлетворение, когато отдаваме дарбите, които са ни подарени, за доброто на другите. И хубавото на използваните дарби е, че се преумножават.
Ден след ден…
„…а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14).
Защо се родих точно тук? Точно в това поколение? – често си мисля по тези въпроси.
Едно знам със сигурност – че сме продукт на вечността. Можеше да се родим по всяко време. Но Бог ни е поставил точно в това време. Подарил ни е точно нашите способности. За да сме полезни точно на нашето поколение.
Ден след ден…
Гледах това талантливо момиче – https://www.youtube.com/watch?v=518XP8prwZo#t=26 – и си припомних, че може отдавна да сме заличили много от божествения образ, по който бяхме създадени, но едно качество лежи дълбоко в нас – творческият потенциал.
Питам се, защо много от нас спират да творят? Може би с годините натрупваме толкова много страх от провал, че губим смелостта си да творим, да създадем нещо, което е отредено точно ние да го направим.
Осъзнах, че ако не погребем страховете си във вярата, то неизбежно ще погребем своите таланти.
А спрем ли да проявяваме творчество, живинката в нас ще изчезне…
Нека не позволяваме денят да отмине, без да сме сътворили нещо добро. И защо не – твърде добро.
Ден след ден…
