Верни и в малкото

„И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града“ (Лука 19:16,17).

Бог дава дарби и потенциал на всички. Няма човек, който да е лишен от тях. Но както и в притчата от Лука 19 гл. става ясно, че всичко зависи от човека – от неговата прилежност и трудолюбие да развива дарбите си. Да умножава и малкото, което му е дадено. А когато го прави, тогава се случва нещо невероятно  – получава много повече.

Когато сме верни и прилежни в развитието на дарбите си, тогава Господ ни прибавя още благословения, надвишаващи очакванията ни.

Ден след ден…

Advertisements

Даденото се преумножава

„Всеки да използва дарбата, която е получил, за да служи на другите, като добър управител на Божията благодат в разнообразните й форми“ (1Петр.4:10).

Истината е, че всички сме получили нещо. Дарби, способности, с които нашето място в Божието царство е твърде ценно. Всичко, което ни е дадено, е за да служим, да бъдем полезни на останалите.

Ще намерим голямо удовлетворение, когато отдаваме дарбите, които са ни подарени, за доброто на другите. И хубавото на използваните дарби е, че се преумножават.

Ден след ден…

 

 

 

Точно тук, точно сега

„…а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14).

Защо се родих точно тук? Точно в това поколение? – често си мисля по тези въпроси.

Едно знам със сигурност – че сме продукт на вечността.  Можеше да се родим по всяко време. Но Бог ни е поставил точно в това време. Подарил ни е точно нашите способности. За да сме полезни точно на нашето поколение.

Ден след ден…

Нека не спираме да творим

Гледах това талантливо момиче – https://www.youtube.com/watch?v=518XP8prwZo#t=26 – и си припомних, че може отдавна да сме заличили много от божествения образ, по който бяхме създадени, но едно качество лежи дълбоко в нас  – творческият потенциал.

Питам се, защо много от нас спират да творят? Може би с годините натрупваме толкова много страх от провал, че губим смелостта си да творим, да създадем нещо, което е отредено точно ние да го направим.

Осъзнах, че ако не погребем страховете си във вярата, то неизбежно ще погребем своите таланти.

А спрем ли да проявяваме творчество, живинката в нас ще изчезне…

Нека не позволяваме денят да отмине, без да сме сътворили нещо добро. И защо не – твърде добро.

Ден след ден…