Характер се гради в трудностите

„А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израил, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки. Остави ги, само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израилтяните, които от по-рано не са знаели“ (Съдии 3:1,2).

След смъртта на Исус Навин, израилтяните са вече заселени в ханаанската земя, и Бог вместо да ги освободи от всички вражески народи, оставя няколко народи там, заради по-младите поколения на Израил, които никога не са водели войни и нямам никакъв военен опит.

Колко много ми напомня това за начина, по който Бог води и нас. Той не винаги прави лесен пътя ни, защото как иначе ще бъдем готови за трудностите на времето, които предстоят в края на земната история.

Характер се гради в трудностите. Вярата придобива сила, когато е изпитвана.

Ден след ден…

Реклама

Не с нашата сила

„И заради Христос се радвам на слабостите си, на обидите, на трудностите, на гоненията и на големите проблеми, защото именно когато съм слаб, съм наистина силен“ (2Кор.12:10).

Всички сме имали слаби моменти, когато сме оставали безсилни. Молили сме се, вярвали сме, но нищо не се променило. Но знаете ли, добрата новина е, че Бог не очаква от нас да бъдем винаги силни. Не ни дебне да ни намери в нашата слабост и да ни каже: „Какво ти става бе, човек? Къде ти е вярата?“

Именно в нашата слабост Христос идва със Своята специална сила, и ни показва за пореден път, че на тази земя не сме сами и не можем да се справим сами.

Божията ръка и силата в нея е винаги на наше разположение, когато този свят ни притиска с неуредиците си. Когато нашата естествена сила не е достатъчна, но ни трябва свръхестествена сила.

Ден след ден…

Той ни е спасение

„Ето, Бог ми е спасение;

ще уповавам и няма да се боя;

защото Господ Йехова е моя сила“ (Ис.12:2).

Има дни, в които ни е трудно да станем от леглото. Има ситуации, когато сме погълнати от стрес, страхове, депресия.

И как ни се иска да се облегнем на Божията сила…

И точно това трябва да правим.

Бог е непоклатимото ни спасение. Силата, на която да се облягаме по всяко време.

Ден след ден…

Преди избавлението…

„Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха“ (Деян.16:25,26)

Павел и Сила споделяха добрата вест, и заради това бяха бити и пратени в затвор. И въпреки че в сърцата си може да са били обезпокоени за това, което ги очаква – дали ще имат справедлив съд, дали ще ги оставят за дълго време в затвора или ще получат смъртна присъда – те избират с поведението си да проявят доверие в Бога.

Избират отношение на пълно доверие: „Не знаем какво ни очаква, но знаем, че Бог стои на трона Си и всичко е в Неговите ръце. Защо да не изпеем няколко песни за Негова прослава?“

И докато те пеят, останалите затворници слушат, а след това идва земетресение и всички са освободени. Веригите падат за всички.

Когато дойдат трудни времена за нас и не знаем какво ни очаква –  смирение, вяра и прослава на Божието име е всичко, което ни нужно, за да дочакаме избавлението си.

Ден след ден…

По-ценна от злато

 „…въпреки че сега за кратко, различни изпитания ще ви причинят скръб. Всички те са нужни, за да може, веднъж изпитана, вярата ви, която е много по-ценна от златото, което макар и изпитано с огън, е нетрайно, да заслужи похвала, слава и чест, когато Исус Христос се яви“ (1Петр.1:6,7, съвр.пр.).

Колко страхотно би било да осъзнаваме колко зависими сме от Бога, дори в най-щастливите си и успешни моменти, когато сме здрави и в добро финансово положение. И да приемаме напълно, че дори дискомфортът и трудностите са за наше добро, защото именно тогава виждаме проявата на Бога специално за нас.

Нека осъзнаем, че не е страшно да сме в нужда. Полезно е. Тогава вярата ни се пречиства и става по-ценна от злато.

Ден след ден…

Стоейки твърдо

„Бдете, стойте твърдо във вярата“ (1Кор.16:13).

Всичко около нас е толкова променливо и неустойчиво. Може би и затова не ни е лесно да стоим твърдо в каквото и да е за дълго време.

Но сме призовани.

И няма друг начин за нас да издържим на житейските товари, ако не останем твърди във вярата си. Да стоим твърдо, дори когато ежедневието е трудно. Твърди в надеждата си, в следването на Христос.

Ден след ден…

Вярата – първа реакция на всяка криза

Случвало ли ви се е, да имате криза в ежедневието си и просто да забравите да се помолите, да се сетите със закъснение за това? Първо сте се опитали сами да си помогнете по всякакъв начин. И накрая, с вина в сърцето, се обръщате към Бога.

Нека в моменти на житейски проблеми, вместо да превръщаме Бог в последното си средство, да превръщаме вярата си в Него в първата си реакция на кризата.

Ден след ден…

Той ще ни подпре

От нашия Аспарухов мост във Варна толкова много хора са скочили от ръба му право към смъртта, защото не са намерили изход от отчаянието си. Ако само са знаели, че когато си на предела на силите си можеш да скочиш не към смъртта, а в прегръдката на Исус…

„Възложи товара си на Господа и Той ще те подпре; не ще допусне до века да се поклати праведният“ (Пс.55:22).

Защото Христос винаги ще има всичко, което ни е нужно на тази земя. Силата Му ще ни помогне да преминем през трудностите на този живот, а обещанията Му ще ни отведат към вечния живот в Новия свят.

Можем да Му възлагаме грижите си, а Той знае как да ни подпре.

Ден след ден…

Да се учим на по-лекото

Как бихме проявили търпение при големи трудности, ако мрънкаме при най-малкото неудобство или лошо време?

За да прославяш Бог в най-силните си житейски изпитания, първо трябва да си се научил да го правиш и в най-леките.

Ден след ден…

Дали ние ще Му се доверим…

Насред всяка житейска трудност, въпросът никога не трябва да е дали Бог ще бъде верен, а дали ние ще Му се доверим.

Неговата вярност е доказана във времето като непоклатима. Но нашето доверие все още има накъде да расте.

Ден след ден…