Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘християнство’

Божията благост

„Благ е Господ към всички; и благите Му милости са върху всичките Му творения“ (Пс.145:9).

Ние все избираме към кого да сме благи.

А нашият Бог е благ към всички. Без изключения. И към най-малките Си творения, и към най-големите Си.

Ден след ден…

„…Бог го намисли за добро“

„Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес“ (Бит.50:20).

Светът може да изпрати по пътя ни хиляди злини, но Богът до нас знае как да използва злото за добро.

Ден след ден…

Основание за песен

„Но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми, Който ми дава песни нощем“ (Йов 35:10)

Бог, Който ни дава песни нощем…  Толкова много ми харесва този израз, тази поетична картина.

Като се замисля, наистина може да се каже, че живеем в един тъмен свят. Като че ли животът ни преминава в нощ. Много малко са истински светлите моменти. Живеем твърде кратко и твърде трудно. Но няма по-голямо щастие от това, че някъде по пътя си срещаме Бога и тогава чуваме Неговата песен в нашата нощ. Песен, която ни разказва за един по-добър свят, в който има място и за нас. И ще бъдем там един ден.

Сред нашите земни несгоди и болести, чуваме сладката мелодия на вечността.

Днес ви насърчавам да позволите на мисълта за Небето да бъде вашето основание за песен. Нека музиката на един друг свят да развеселява сърцето ви. Мелодията на вечността да вдъхновява духа ви.

Ден след ден…

Похвалата на Бога

„…защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога“ (Йоан 12:43)

Ако обикнем повече похвалата от човеците, това ще ни донесе повече страхове и неувереност в живота, защото похвалата от хора невинаги е искрена, нито пък ни мисли доброто.

Лично за себе си съм разбрала, че ако търся одобрението на хората, мога да изгубя от погледа си призванието на Бога за мен. Днес светът не приветства и не хвали нещата, които Бог обича. Напротив, присмива се, омаловажава, дори потъпква ценностите на християнството.

Най-мъдрото за нас е да търсим винаги похвалата на Бога. Единственото, което има смисъл, е да имаме одобрението Му за действията и живота ни.

Ден след ден…

Сладкогорчиви дни…

„Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме?“ (Йов 2:10)

Животът никога не е бил само сладък. Нито само горчив. Винаги живеем в сладкогорчиви дни. И трябва да приемем този факт.

Когато животът е сладък, нека да благодарим и да празнуваме. Когато стане горчив, нека да благодарим и да израстваме.

Ден след ден…

„…растете в познаване на Бога“

„…за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога“ (Кол.1:10).

Всичко във нас се променя, когато растем в познаването на Бога.

Ден след ден…

Историята ни е ценна

„Нима не знаете, че вие сте Божият храм и Божият Дух живее във вас?“ (1Кор.3:16)

Ние сме повече от пръст и кости. В нас живее Божият Дух.

Нашата лична история е ценна, защото е част от Божията история.

Ден след ден…

Неговата любов ни приема

 Тя извърши това, което можеше“ (Марк 14:8).

Днес си мисля за жената, която разпусна косите си, счупи шишенцето с миро, и просто принесе своя дар на Исус.

Независимо че хората наоколо оцениха това като недостатъчно добро, недостатъчно прилично. Важни бяха думите на Исус, казани достатъчно високо, та всички да чуят: „Тя извърши това, което можеше“.

Независимо колко отхвърлени сме от всички останали, Неговата любов ни приема с всичко, което имаме да дадем. И Той приема нашата несъвършена, но искрена любов и признателност.

Ден след ден…

Най-силната ни проповед

„Няма да запазим това за себе си, ще го предадем на следващите поколения – Божията слава и сила, чудните дела, които е извършил“ (Пс.78:4, Вестта)

Много често си мислим, че нашите преживявания с Бога са си само за нас. Не сме достатъчно смели да разказваме как Бог ни е променил.

Истината е, че когато разказваме нашата история, ние всъщност разказваме кой е Бог и какво е способен да прави Той.

Когато разказваме истината за нашия живот – с всичките му разбити части, но и красиви части – тогава евангелието оживява, превръща се от една абстрактна теория в истинска спасителна история.

Когато разказваме как Бог ни променя – това все още си остава най-силната проповед в полза на евангелието!

Ден след ден…

По-дълбоко доверие

„Кой измежду вас се бои от Господа

и слуша гласа на Неговия слуга,

но ходи в тъмнина и няма светлина?

Такъв нека уповава на името Господне

и нека се обляга на своя Бог“ (Ис.50:10)

Понякога ни се иска да имаме по-голяма яснота от Бога, а всъщност, се нуждаем от по-дълбоко доверие.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: