Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘щедрост’

Да даваме на драго сърце

day by day

„Бог обича онзи, който дава на драго сърце“ (2Кор.9:7)

Всяко даряване на лично време и дарби е точно толкова ценно, колкото и паричните средства. И най-вече – не количеството на даденото, а сърцето, стоящо зад всичко това, е важното в Божиите очи.

Нека бъдем щедри в даването на драго сърце.

Ден след ден…

Реклами

Който има, нека дава…

Day by Day

 „А той им отговори: Който има две ризи, нека даде едната на този, който няма; и който има храна, нека прави същото“ (Лука 3:11).

Ако в характера на Бога е да дава щедро, то и ние сме призовани на това. Нека се огледаме в празничните дни – може би има някой, на когото можем да дадем – от трапезата си, от времето си, от думите си на любов.

Който има, нека дава…

Ден след ден…

Повече щедри на любов

Day by Day

„И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм“ (1Кор.13:2).

Размерът на нашите къщи, портфейли или гардероби няма да окаже влияние така, както го прави размерът на нашето сърце. И постовете, които заемаме, не влияят така, както го прави любовта, която раздаваме.

Затова нека и днес бъдем повече щедри на любов.

Ден след ден…

Да бъдем щедри

generosity

„Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Пр.11:24,25).

В един пасаж от книгата „Разум и чувства“ е онагледена така ясно човешката нагласа за щедрост в повечето случаи:

— И още как! Всъщност, да си призная, дълбоко в себе си съм убедена, че баща ти не е имал предвид това да им даваш някакви пари. Струва ми се, че той си е представял помощта ти като нещо, което може да се очаква от тебе в съвсем разумни граници — например да им потърсиш удобна малка къщичка, да им помогнеш с преместването на багажа, да им изпращаш подаръци във вид на риба и дивеч неща от този род, според сезона. Залагам живота си, че не е имал предвид нищо повече — доста странно и неблагоразумно би било да очаква от теб нещо друго…

— Бога ми — каза мистър Дашууд, — смятам, че си съвсем права. Баща ми положително не е имал нищо повече предвид от това, което казваш. Сега вече го разбирам съвсем ясно и ще изпълня поетото задължение с жестове на помощ и учтивост — точно така, както ти го каза. Когато мащехата ми се премести с готовност ще й предложа услугите си да я настаня там колкото се може по-добре. В този момент ще е удачно да й направя някой дребен подарък — нещо от мебелировката може би.

— Разбира се, — отговори мисис Джон Дашууд. — Но все пак трябва да имаш предвид нещо много важно. Когато родителите ти са се местили в Норланд, въпреки, че са продали мебелите от Станхил, те са задържали сребърните сервизи, порцелана и завивките и всичко това в момента принадлежи на твоята мащеха. Така че още при настаняването си в новата къща тя ще бъде снабдена с всичко необходимо.

— Това несъмнено е много важно и трябва да се съобразим с него. Едно наистина ценно наследство! Въпреки това си мисля, че някои от сервизите ще допълнят доста сполучливо собствените ни прибори.

— Да, порцелановият сервиз за закуска например е много по-красив от всичко, което имаме вкъщи. И си мисля, че ще е прекалено красив за мястото, в което те ще могат да си позволят да живеят. Е, няма що, така да бъде. Баща ти е мислил само за тях. Виж какво ще ти кажа — не му дължиш никаква особена благодарност, нито пък трябва да се съобразяваш с желанията му, защото много добре знаем, че ако имаше тази възможност, той би оставил абсолютно всичко на тях.

Този довод беше неоспорим. Той насочи намеренията на мистър Дашууд към решение, коренно различно от първоначалното и в крайна сметка реши, че би било абсолютно ненужно, ако не и малко неприлично, да прави за вдовицата и децата й нещо повече от жестове на добросъседски отношения — както впрочем бе преценила и собствената му съпруга.

Ето как двамата Дашууд решиха в крайна сметка колко да дадат (ако изобщо дадат нещо) на вдовицата на баща му и децата й. Всъщност далеч по-щедрият съпруг бе лесно повлиян от съпругата си в посока на скъперничеството.

Да ви кажа честно, малко ни трябва, за да се въздържим да бъдем щедри. Това е нагласата на сърцата ни, повлияни от егоизма, гордостта и завистта в този свят.

Веднъж Христос показа нагледно на учениците Си как изглежда щедростта:

„Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант. Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее“ (Марк 12:42-44).

Ако наистина сме Негови ученици би трябвало да сме тръгнали по пътя на щедростта – служейки безрезервно на останалите, както го правеше Той. В сърцата ни трябва да бъдат култивирани емпатия, благотворност, дарителски дух – за да отразяваме поне малка част от Христовия характер.

Ден след ден…

Богатство в щедростта

Day by Day

Свещта не губи нищо от светлината си, когато дава от нея и на друга свещ. Същото се случва и с щедрото сърце.

Щедрият човек винаги се чувства по-богат, защото сърцето му е богато с вътрешно удовлетворение и наслада – нещо, което скъперниците никога не могат да усетят.

Нека проявяваме щедрост в живота си, точно както Христос щедро ни подарява благости.

Ден след ден…

„Даром давайте“

Day by Day

„Даром сте получили, затова и даром давайте“ (Мат.10:8).

Бог толкова много ни е дал и толкова много ни е простил. Нека и нашият живот бъде богат на щедрост. Във всякакви измерения.

Нека живеем като хора, които дават щедро, прощават лесно и обичат разточително.

Ден след ден…

Неговите нозе и ръце

Day by Day

„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него“ (Пр.14:31).

Исус беше казал, че бедни винаги ще има на земята. Може би защото това е шансът ни като човечество да се учим на милост, съчувствие, щедрост – все качества, нужни за един съвършен свят, в който ще живеем след време.

Създадени сме, за да бъдем нозете и ръцете на Христос в този свят. За да отиваме и да докосваме нечий живот.

Ден след ден…

%d блогъра харесват това: