Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘щедрост’

Да бъдем щедри

generosity

„Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Пр.11:24,25).

В един пасаж от книгата „Разум и чувства“ е онагледена така ясно човешката нагласа за щедрост в повечето случаи:

— И още как! Всъщност, да си призная, дълбоко в себе си съм убедена, че баща ти не е имал предвид това да им даваш някакви пари. Струва ми се, че той си е представял помощта ти като нещо, което може да се очаква от тебе в съвсем разумни граници — например да им потърсиш удобна малка къщичка, да им помогнеш с преместването на багажа, да им изпращаш подаръци във вид на риба и дивеч неща от този род, според сезона. Залагам живота си, че не е имал предвид нищо повече — доста странно и неблагоразумно би било да очаква от теб нещо друго…

— Бога ми — каза мистър Дашууд, — смятам, че си съвсем права. Баща ми положително не е имал нищо повече предвид от това, което казваш. Сега вече го разбирам съвсем ясно и ще изпълня поетото задължение с жестове на помощ и учтивост — точно така, както ти го каза. Когато мащехата ми се премести с готовност ще й предложа услугите си да я настаня там колкото се може по-добре. В този момент ще е удачно да й направя някой дребен подарък — нещо от мебелировката може би.

— Разбира се, — отговори мисис Джон Дашууд. — Но все пак трябва да имаш предвид нещо много важно. Когато родителите ти са се местили в Норланд, въпреки, че са продали мебелите от Станхил, те са задържали сребърните сервизи, порцелана и завивките и всичко това в момента принадлежи на твоята мащеха. Така че още при настаняването си в новата къща тя ще бъде снабдена с всичко необходимо.

— Това несъмнено е много важно и трябва да се съобразим с него. Едно наистина ценно наследство! Въпреки това си мисля, че някои от сервизите ще допълнят доста сполучливо собствените ни прибори.

— Да, порцелановият сервиз за закуска например е много по-красив от всичко, което имаме вкъщи. И си мисля, че ще е прекалено красив за мястото, в което те ще могат да си позволят да живеят. Е, няма що, така да бъде. Баща ти е мислил само за тях. Виж какво ще ти кажа — не му дължиш никаква особена благодарност, нито пък трябва да се съобразяваш с желанията му, защото много добре знаем, че ако имаше тази възможност, той би оставил абсолютно всичко на тях.

Този довод беше неоспорим. Той насочи намеренията на мистър Дашууд към решение, коренно различно от първоначалното и в крайна сметка реши, че би било абсолютно ненужно, ако не и малко неприлично, да прави за вдовицата и децата й нещо повече от жестове на добросъседски отношения — както впрочем бе преценила и собствената му съпруга.

Ето как двамата Дашууд решиха в крайна сметка колко да дадат (ако изобщо дадат нещо) на вдовицата на баща му и децата й. Всъщност далеч по-щедрият съпруг бе лесно повлиян от съпругата си в посока на скъперничеството.

Да ви кажа честно, малко ни трябва, за да се въздържим да бъдем щедри. Това е нагласата на сърцата ни, повлияни от егоизма, гордостта и завистта в този свят.

Веднъж Христос показа нагледно на учениците Си как изглежда щедростта:

„Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант. Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее“ (Марк 12:42-44).

Ако наистина сме Негови ученици би трябвало да сме тръгнали по пътя на щедростта – служейки безрезервно на останалите, както го правеше Той. В сърцата ни трябва да бъдат култивирани емпатия, благотворност, дарителски дух – за да отразяваме поне малка част от Христовия характер.

Ден след ден…

Advertisements

Богатство в щедростта

Day by Day

Свещта не губи нищо от светлината си, когато дава от нея и на друга свещ. Същото се случва и с щедрото сърце.

Щедрият човек винаги се чувства по-богат, защото сърцето му е богато с вътрешно удовлетворение и наслада – нещо, което скъперниците никога не могат да усетят.

Нека проявяваме щедрост в живота си, точно както Христос щедро ни подарява благости.

Ден след ден…

„Даром давайте“

Day by Day

„Даром сте получили, затова и даром давайте“ (Мат.10:8).

Бог толкова много ни е дал и толкова много ни е простил. Нека и нашият живот бъде богат на щедрост. Във всякакви измерения.

Нека живеем като хора, които дават щедро, прощават лесно и обичат разточително.

Ден след ден…

Неговите нозе и ръце

Day by Day

„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него“ (Пр.14:31).

Исус беше казал, че бедни винаги ще има на земята. Може би защото това е шансът ни като човечество да се учим на милост, съчувствие, щедрост – все качества, нужни за един съвършен свят, в който ще живеем след време.

Създадени сме, за да бъдем нозете и ръцете на Христос в този свят. За да отиваме и да докосваме нечий живот.

Ден след ден…

Не чезнат щедростите Му

post 225

Всичко в този живот се похабява и остарява. Техниката ни, мебелите ни, дрехите ни, телата ни… Всичко остарява и си отива.

Едно единствено нещо никога не старее. Дори има способността да бъде съвсем ново всеки ден.

„…не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин“ (Пл.Ерем.3:23)

Знаете го този стих, нали? Толкова надежда има в него. Толкова щедрост.

Хиляди са добрините, които Бог приготвя за нас всеки ден, но днес искам да ви припомня само три от тях.

Първо: Щедростта на прощението. И днес ще се случи нещо, за което ще се нуждаем от прощение. Даже може вече да е се случило. И Бог ни осигурява Своята прошка, заради заслугите на Своя Син.

Второ: Щедростта на грижата Му. И днес ще се сблъскаме с неща, които са по-големи от нашата мъдрост и разбиране. И тогава наред с прощението, ще ни е нужна и Божията подкрепа, за да се справим смело с житейските предизвикателства.

И трето: Щедростта на промяната. На Бог не Му стига да ни остави просто опростени. Започнал е делото Си в нас и ще го завърши. Съвършената Му цел е да премахне всяко несъвършенство на характера ни. Може да ни боли от време на време, но ще го направи с любов.

Всеки ден ни прощава. Всеки ден ни подкрепя. И всеки ден изработва промяната в нас. Не чезнат щедростите Му.

Ден след ден…

Моят принос за Него

post 211Признавам си, че не чета книгата Левит с вълнение. Да, признавам я за истина и ценен източник за историята на еврейския народ. Но ако трябва бързичко да избера нещо за четене от Библията, няма да избера Левит. Може би защото не виждам как да я приложа в моя живот днес. На пръв поглед.

Но при втори поглед, в нея винаги може да се открие нещо, което да отнесем в наши дни, в нашето християнство, в нашето отношение към Бога.

Ще споделя с вас само един стих от нея:

„Ако приносът му за всеизгаряне е от едрия добитък, нека принесе мъжко животно без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа“ (Левит 1:3).

За себе си открих три важни неща, които засягат отношението ми към Бога.

  1. Нужно е да връщам на Бога част от това, което ми е дал.

Не защото Бог има нужда от моето дарение. Но защото давайки, признавам колко добри дарове съм получила от Него и щедро изразявам своята признателност за това, връщайки Му част от тях. Защото искам моят дух на щедрост да остане в тон с Божия дух на щедрост.

  1. Каквото и да давам на Господа, то трябва да е най-доброто.

Бог изискваше от Своя народ да Му принасят мъжки добитък без недостатък. И моето отношение към Него трябва да е такова. Не да давам нещо, което не ми струва нищо. Но да отделя за Него най-доброто си. И не искам това да важи само за материалните ми дарения, но за всички области в живота ми. Искам да Му отделя онази част от деня си, когато умът ми е най-отпочинал и най-съсредоточен, така че мислите ми най-пълноценно да се насочат към Него. Искам най-добрите си способности да ги посветя на Него, на работата си за другите. Да не ги жаля, да не ги държа за себе си или за собственото си благополучие.

  1. Приносът ми за Бога да е първото нещо, което правя, и последното, което да обмислям или за което да се колебая.

Това донасяне на приносите при входа на шатъра ми подсказва колко е важно в началото да стоят правилните неща. В началото да стоят нещата за Бога. Когато си получа заплатата, най-напред да отделя сумата, която ще даря за Бога. Когато се събудя сутрин, първите ми минути от деня да бъдат за Него.

Бог е достоен да стои на първо място в живота ни! Той да е в началото на всичко!

Ден след ден…

Щедър е към нас

post 200

„Давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена…, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38).

Исус ни съветва, че като даваме, трябва щедро да даваме. Така да се каже, с „големия черпак“ и то щедра „порция“. Тогава ще преживеем и щедрото благословение от Негова страна.

Бог ни благославя материално, но още по-важно е, че ни благославя и духовно. Затова си мисля, че сме призовани не само към материална щедрост, но и към духовна.

Можем да бъдем щедри носители на духовност, защото обществото ни се нуждае от това.

Ден след ден…

 

%d bloggers like this: