Блог за лична вяра и разбиране за Бога

Posts tagged ‘щедрост’

„Даром давайте“

Day by Day

„Даром сте получили, затова и даром давайте“ (Мат.10:8).

Бог толкова много ни е дал и толкова много ни е простил. Нека и нашият живот бъде богат на щедрост. Във всякакви измерения.

Нека живеем като хора, които дават щедро, прощават лесно и обичат разточително.

Ден след ден…

Advertisements

Неговите нозе и ръце

Day by Day

„Който угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него“ (Пр.14:31).

Исус беше казал, че бедни винаги ще има на земята. Може би защото това е шансът ни като човечество да се учим на милост, съчувствие, щедрост – все качества, нужни за един съвършен свят, в който ще живеем след време.

Създадени сме, за да бъдем нозете и ръцете на Христос в този свят. За да отиваме и да докосваме нечий живот.

Ден след ден…

Не чезнат щедростите Му

post 225

Всичко в този живот се похабява и остарява. Техниката ни, мебелите ни, дрехите ни, телата ни… Всичко остарява и си отива.

Едно единствено нещо никога не старее. Дори има способността да бъде съвсем ново всеки ден.

„…не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка сутрин“ (Пл.Ерем.3:23)

Знаете го този стих, нали? Толкова надежда има в него. Толкова щедрост.

Хиляди са добрините, които Бог приготвя за нас всеки ден, но днес искам да ви припомня само три от тях.

Първо: Щедростта на прощението. И днес ще се случи нещо, за което ще се нуждаем от прощение. Даже може вече да е се случило. И Бог ни осигурява Своята прошка, заради заслугите на Своя Син.

Второ: Щедростта на грижата Му. И днес ще се сблъскаме с неща, които са по-големи от нашата мъдрост и разбиране. И тогава наред с прощението, ще ни е нужна и Божията подкрепа, за да се справим смело с житейските предизвикателства.

И трето: Щедростта на промяната. На Бог не Му стига да ни остави просто опростени. Започнал е делото Си в нас и ще го завърши. Съвършената Му цел е да премахне всяко несъвършенство на характера ни. Може да ни боли от време на време, но ще го направи с любов.

Всеки ден ни прощава. Всеки ден ни подкрепя. И всеки ден изработва промяната в нас. Не чезнат щедростите Му.

Ден след ден…

Моят принос за Него

post 211Признавам си, че не чета книгата Левит с вълнение. Да, признавам я за истина и ценен източник за историята на еврейския народ. Но ако трябва бързичко да избера нещо за четене от Библията, няма да избера Левит. Може би защото не виждам как да я приложа в моя живот днес. На пръв поглед.

Но при втори поглед, в нея винаги може да се открие нещо, което да отнесем в наши дни, в нашето християнство, в нашето отношение към Бога.

Ще споделя с вас само един стих от нея:

„Ако приносът му за всеизгаряне е от едрия добитък, нека принесе мъжко животно без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа“ (Левит 1:3).

За себе си открих три важни неща, които засягат отношението ми към Бога.

  1. Нужно е да връщам на Бога част от това, което ми е дал.

Не защото Бог има нужда от моето дарение. Но защото давайки, признавам колко добри дарове съм получила от Него и щедро изразявам своята признателност за това, връщайки Му част от тях. Защото искам моят дух на щедрост да остане в тон с Божия дух на щедрост.

  1. Каквото и да давам на Господа, то трябва да е най-доброто.

Бог изискваше от Своя народ да Му принасят мъжки добитък без недостатък. И моето отношение към Него трябва да е такова. Не да давам нещо, което не ми струва нищо. Но да отделя за Него най-доброто си. И не искам това да важи само за материалните ми дарения, но за всички области в живота ми. Искам да Му отделя онази част от деня си, когато умът ми е най-отпочинал и най-съсредоточен, така че мислите ми най-пълноценно да се насочат към Него. Искам най-добрите си способности да ги посветя на Него, на работата си за другите. Да не ги жаля, да не ги държа за себе си или за собственото си благополучие.

  1. Приносът ми за Бога да е първото нещо, което правя, и последното, което да обмислям или за което да се колебая.

Това донасяне на приносите при входа на шатъра ми подсказва колко е важно в началото да стоят правилните неща. В началото да стоят нещата за Бога. Когато си получа заплатата, най-напред да отделя сумата, която ще даря за Бога. Когато се събудя сутрин, първите ми минути от деня да бъдат за Него.

Бог е достоен да стои на първо място в живота ни! Той да е в началото на всичко!

Ден след ден…

Щедър е към нас

post 200

„Давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена…, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38).

Исус ни съветва, че като даваме, трябва щедро да даваме. Така да се каже, с „големия черпак“ и то щедра „порция“. Тогава ще преживеем и щедрото благословение от Негова страна.

Бог ни благославя материално, но още по-важно е, че ни благославя и духовно. Затова си мисля, че сме призовани не само към материална щедрост, но и към духовна.

Можем да бъдем щедри носители на духовност, защото обществото ни се нуждае от това.

Ден след ден…

 

В дните до Великден (и не само): Въздържание #11

Въздържание #11

Искам да се въздържам да искам повече, а вместо това лесно да давам повече. Дано осъзнаваме колко презадоволени сме  и колко благодарни трябва да бъдем за всичките ни притежания, при положение, че някъде там в трудните кътчета на света живеят хора, които са лишени от всичко това. Може би не е по силите ни да се справим с глада на Африка, но достатъчно поводи за благотворителност има и в нашата страна. Искам да се науча да ми е лесно да давам – точно по примера на нашия Господ.

Празничен пулс

post 143

Отново твърде бързо дойде. Празникът. Като че ли онзи ден прибрах коледната украса в кашончетата, а тях в килера.

И това ме плаши. Че времето неумолимо лети. За мен. И за всички нас.

Но си дадох сметка, че не това е плашещото. Плаша се от мисълта за липсата на същност в празника. Плаша се, че някъде назад във времето някой е отнел тази същност и е сътворил празник, който уморява. Уморени сме от всичките тези „празнични“ усилия за получаване и демонстриране. Уморени сме от празници, в които макар да сме получили това-онова (подаръци), и да сме обходили тук и там богати служебни и домашни трапези, излизаме по-празни и по-гладни, непознали истинската празничност.

Реших да встъпя в дните на Декември с правилните стъпки. За да не се уморя, ще трябва да се приближа максимално до истинската същност на този празник.

Какво е Рождество? Определено не е празник на шеметно пазаруване, готвене, ядене и пиене. Рождество е празник на любовта в действие. На Онзи, Който е Любов, и Който демонстрира това като ДАДЕ. Даде част от Себе Си на човешката раса. Щедро подари Себе Си.

Искам този Декември да опитам да сторя това (предизвиквам и вас): да участвам повече в даване. В щедри жестове от моя страна. И това да накара сърцето ми празнично да пулсира в ритъм с Божието сърце. Впускам се смело в проекта, в който са ангажирани юношите от моята църква за вършене на декемврийски добрини – https://www.facebook.com/JustDoOne/posts/1000982169917189

И се надявам толкова да ми хареса това, че да заживея празнично целогодишно. Все едно винаги е Рождество.

Ден след ден…

%d bloggers like this: