„Намеренията на Господа стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му – от род в род“ (Пс.33:11).
Само си помислете колко непостоянни са нашите човешки намерения. Дори когато сме сигурни в себе си, ние не можем да предвидим всичко, което би попречило на намеренията ни.
При Бога това не е така. Той стои над всичко, познава видимото и невидимото, в самия Него няма сянка на промяна. Затова думите и намеренията Му стоят твърди до века.
Ден след ден…
Нека не се безпокоим, когато някои наши планове се провалят. Може би има защо.
Понякога Бог проваля плановете ни, защото вижда, че тези планове ще провалят нас.
Нека живеем с доверие в Бога.
Ден след ден…
„Кой е Бог като Тебе,
Който прощава беззаконие
и не се взира в престъплението
на останалите от наследството Си?
Не държи гнева Си винаги,
защото Му е угодно да показва милост“ (Мих.7:18).
Опитвам се да си представя чувствата на Бога по отношение на израелтяните. Те са народ, който е изтърпял много несгоди, но са и получили невероятно избавление от своя Бог. И Той трябваше да получи заслужено тяхната почит и възхвала, но историята показва, че всъщност те често отвръщаха с непослушание и бунт.
И ако към нас се отнасяха така, нашето търпение и добронамереност бързо биха се изчерпили.
Но Бог е различен.
За разлика от нас, Той не таи гняв завинаги, но се наслаждава в това да показва милост и прощение.
Ден след ден…
„Ако ходите по повеленията Ми и пазите заповедите Ми, и ги изпълнявате… ще дам мир на земята… Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, а вие ще бъдете Мой народ“ (Левит 26:3,6,12).
В книгата Левит Бог дава една простичка формула на израилтяните за добър живот в безопасност и принадлежност към Него. Да ходят в повеленията Му, а Той ще ходи между тях.
Нашата вярност към Божиите принципи и повеления винаги ще бъде гарант за нашата принадлежност към Неговия народ.
Ден след ден…
„Подвизавай се в добрата битка за вярата; дръж се за вечния живот, за който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели“ (1Тим.6:12).
Всеки ден, като че ли, участваме в добра битка за вярата си. Правим избори. Да оставаме при Христос. Да се държим за вечния живот.
Ден след ден…
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде“ (Бит.1:27).
Бог е великият Творец – Той създава природните закони и необятните светове с всичко в тях.
А на нас ни дава духовни дарби, с които можем да бъдем малки творци на светлина и доброта.
Когато използваме духовните си дарби за поучаване, щедрост, милост (Римл.12:8), ние създаваме добруване за другите и отразяваме Божия образ, докато очакваме завръщането на Исус.
Ден след ден…
„Може ли етиопец да промени кожата си
или леопард – пъстротата си?
Тогава можете да правите добро вие,
които сте се научили да правите зло“ (Йерем.13:23).
В началото на 20 век, западният свят прелива от надежда. Хората се радват на дълъг мирен период без войни, на значителен напредък в научните постижения и механизацията на индустрията. Звучат оптимистични речи за утопията, която им предстои през настъпващия век и как ще изчезнат злините, поразявали до този момент човечеството.
И тогава 20 век тече и се превръща в един от най-кървавите в човешката история с повече от 200 милиона души, загубили живота си във войни. Оказва се, че грехът не е просто мръсно петно някъде отвън, а е вътре в душите ни, и не можем сами да го отстраним.
Затова имаме нужда от вестта за Божието царство, където човешките сърца се лекуват и изчистват от злото, и където нямат място безсмислените утопични усилия на човешките царе и империи. Там контролът е в правилните ръце.
Ден след ден…
„И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян.1:10,11).
Христос е жив и знае кога ще се завърне отново в цялата Си слава на нашата земя. На нас не ни е дадено да знаем кога точно, но пък се очаква от нас да сме готови по всяко време.
Нека не минава и ден, в който да не сме изпълвали сърцето си с надеждата за Христовото завръщане.
Ден след ден…
„…и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1Кор.15:14).
Възкресението на Христос е като гръбначен стълб за нашата вяра.
Ден след ден…
„Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе. И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае), който беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори“ (2Кор.12:2-4).
Където и да е това „трето“ небе, където и да е раят, знаем, че сега там е Исус, Който подготвя място за нас.
Ден след ден…
Day By Day 