– Ти! Вземай този кръст!
Симон Киринеецът. Той просто се връщаше от нива, когато го заставиха да носи кръста на окървавения Христос, вървящ към Голгота.
Чудих се как е навлязъл в езика ни израза – „всеки си носи кръста“. И защо в повечето случаи го свързваме с нещо негативно. Носенето на кръста е все някакво изпитание, което имаме в живота си. За някои кръстът това е болест. Свекървата. Лош брак. Опак шеф. И сякаш сме възприели идеята, че Бог стои там горе и раздава кръстове на всеки. Никой не ги иска, но всеки получава по един.
Осъзнах, че това изобщо не е така. Защото в християнството кръстът е символ на спасение. И когато Христос заръча в Лука 9:23 – „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже «Не!» на собствените си желания, да носи своя кръст всеки ден и да ме следва“ (Нов Завет, съвр.превод) – Той загатна много ясно какво означава това. За себе си го разбирам по този начин – всеки от нас има своето призвание в живота, призвание, с което може да бъде полезен за другите и да бъде сътрудник в дейността на Бога за спасяване на този свят.
Защото Симон Киренеецът, поемайки за малко кръста на Исус, пое част от бремето Му. Беше част от спасителната Му дейност в онзи съдбоносен ден.
Ако успея да открия призванието си, ако успея да използвам всички свои дарби и способности, за да допринеса поне малко, бидейки част от Божията дейност на тази планета… то, няма да съм съществувала напразно.
И ако все от нас намери своето местенце, където може да даде най-доброто от себе си за благото на всички, ако всеки се погрижи малко повече за непреходните неща, отколкото за тленните, то смятам, че сме понесли правилния кръст…
Ден след ден…
Day By Day 
Вашият коментар